На влизане в зоната на карнавала получи два тампона за уши — въпросните филтриращи слушалки. Не ги сложи веднага, защото бе повлечен от втурналите се напред купонджии и „музиката“ го удари като рев на ядрена експлозия или поне изригване на вулкан. Веднага почувства, че сетивата му се притъпяват, отекващият в телесните му кухини гръмотевичен ритъм бе компенсиран от наноимплантите (стандартен пакет, за кой ли път си помисли той), ала усещането за общ дискомфорт остана.
На няколко крачки навътре зад кордона беше по-здрачаво като цяло, въпреки шарещите конуси на цветните прожектори и лазерите, изписващи сложни дантели над отдалеченото на стотина крачки море от глави и гора от вдигнати ръце. Бе и по-просторно — всички се изнасяха към сърцето на карнавала, към едното от сърцата му, пулсиращо неистово и брутално, святкащо, виещо, лъхащо пикантни аромати, танцуващо и лудуващо като отвързано дворно куче. Атанас се отдръпна от пътя на прииждащите нови порции човешки материал, за да не го блъснат и повалят на паважа, както това се случи на неколцина души. Имаше гадното подозрение, че е било нарочно.
Сколаса да постави тампоните и тогава започна да чува отделна музика. Бе горе-долу добра, малко приличаше на диско, но с непознати и екзотични тонални нишки. Едва успя да посвикне с едната мелодия, когато слушалките, не дочакали избора му, отфилтрираха от какофонията ново парче — с по-твърд „саунд“, както бе прието да се говори на жаргон преди много време… но, изглежда, и сега. Не му хареса, въпреки че обичаше рок и блус от ученик. От следващата мелодия настръхна — жива чалга, мамка му! Е, по-изпипана и култивирана, може би… Постепенно схвана, че всички смесено чуващи се без филтър-слушалки парчета имат обща барабанна партия и около ритъма на ударните инструменти се лепяха всички останали мелодии — различни по стил, по хармония, често съвсем противоположни въпреки общия си „скелет“.
Хм. Яко, както биха се изразили хлапетата от неговата зрялост.
Тръгна покрай стената на сграда с вдигнати щори на витрините, за да не се бута с другите, и тогава изведнъж откри, че сградата е СТАРА. Вирна глава.
Архаичен бетон, олющена мазилка. Ивици протекла влага, ръжда. Слепи прозорци със счупени прашни стъкла. Грозни останки на бълк-епохата. И в същото време…
В същото време сърцето се сви от носталгия. Носталгия, на която умът се присмя. Ала гъделът остана…
Не успя дълго да се отдава на тези си чувства, защото го връхлетяха нови натрапници. Карнавалните дронове. Тези бяха дребни и празнични. Един кацна на рамото на Атанас — бе невероятно лек — и с точно премерен писък, който намираше пролука в ехтящите наоколо честоти и децибели, заговори с прелъстителен женски гласец. Убеждаваше Атанас да даде няколкостотин кирливи кредита за напълно легален козметичен нимплант с временно действие (постоянният струва 3000, пак нищо работа!), плюс смарт-каталог за облеклото, които да му придадат подходящ за карнавала вид — върколак, вампир, принц, лешникотрошачка, сатир, елф, орк, варварин-герой, болен от проказа, възкръснал мъртвец, благородник, каторжник, извънземен хуманоид (над 500 модела!), може и вещица, горгона, Пепеляшка…
За какво ти е да пръскаш толкова уникредити, след като е достатъчен холопроекционен колан и ще бъдеш всякакъв! — писна в другото ухо на Атанас друг дрон. — Минотавър, триглаво чудовище, абстрактен модел, картина на Пикасо (виж инфото!) или Дали (виж инфото!), черна сянка или…
Преди да се сети как да се отърве от двата дилъра, първият дрон забеляза конкурента и му налетя. Възникналата схватка позволи на Атанас да се измъкне, но пък предизвика интереса на купонджиите. Те спряха, за да позяпат свадата, надавайки врясъци на запалянковци.
Атанас погледна към кордона. Сенчестата завеса-воал от тази страна бе мозайка от стотици видеопрозорци — всички показваха какво става из карнавала.
Нататък тълпата се сгъстяваше. Висящи във въздуха платформи представяха танцьори, изпълняващи смайващи каскади, диск-жокеи и музикални изпълнители — групи, певци, цели хорове. Вече нямаше никакви съмнения къде е попаднал — в хипоцентъра на оргия. Двойки и тройки, цели ансамбли от хора правеха всякакъв секс, за какъвто можеше да се сети човек. Редом с танцуващите и пиещите направо от бутилки, поднасяни от вездесъщите дронове. Същите дронове разтърваваха възникващите сбивания, като пръскаха аерозолни облаци наркотик или успокоително. Облеклата на тези, които още оставаха облечени поне частично, смайваха с цветове и кройки — камизоли, достойни за придворните на Краля-слънце, премени от всички времена и народи от миналото, както и футуристични, а значи и непрактични, модели. Основното облекло обаче бе голотата, подчертана от накити, колани, чудовищни токчета, прически на букли и на взривове, султани от пера и светлина. И плът, плът, плът. Бледа — рибешка, люспеста — змийска, с козина на тигри и пера на птици — в човешки предимно форми, опияняващи с безсрамие и понякога — с елегантна еротика. Покрай участниците в тази вакханалия се виеха като серпантини разноцветни надписи, струяха като ручейчета във въздуха, криволичейки нагоре, надолу, назад, напред и настрани. Бяха покани за други купони, реклами на нимпланти и костюми. Сияеха и се движеха татуировки. Коси на момиче — плитките отварят усти и съскат. Гърди с невероятни размери. Срамни устни с бивници и зъби. Ефирни омайни създания и брутални мъжеизтисквачки. Силният пол не изоставаше в перченето. Въображението и модата тържествуваха и тиранстваха.