А може би е направено нарочно. Да има повече работа. Да има и за хората място в събарянето и строежа на нови сгради. Десетки облечени в оранжеви костюми човешки фигури се плъзгаха над скашкващите се стари къщи, които се превръщаха в локвички от сивкава кал. Над тях се рееха и суетяха подобни на оси дронове — стотици и хиляди на брой, действителните помощници на невидимите наномашини. Зад ивицата премахвани руини израстваха призрачните контури на новия квартал — все още като нарисувани холографски. Бяха асемблерните скелети на бъдещите съоръжения — нишки от нанороботи, очертали обемите на постройките. По тях се предаваше строителен материал — от разградените на молекули развалини. Подножията на градежите вече придобиваха плът.
Наблизо премина двуместна платформа с работници в оранжеви костюми и каски като на пожарникари. Държаха нещо като пръскачки. Лицето на единия беше отегчено. Другият завистливо поглеждаше към купона.
Трудоустроени.
Каква безсмислица. Цялата технология на събарянето и строителството беше съобразена така, че само и само да запълни времето на тези хора. Да ги накара да правят нещо смислено. Дори и за да могат после със спечелените точки да се включат в купони като този карнавал…
— Господине!
Атанас завъртя глава. От другата страна на бариерата крачеше оранжев работник.
— Нали не мислите да пресичате кордона? — попита той подозрително.
— Не, само гледам. Интересно ми е.
Лицето на строителния техник остана недоверчиво.
— По-интересно би било да се включите — измърмори и понечи да се качи на настигналата го едноместна платформа.
— Извинете — спря го Атанас. — Това, което разрушавате… Някои сгради са… по-естетични. Защо просто не ги възстановите?
Техникът въздъхна и Атанас разбра, че пред себе си има не „трудоустроен“, а доброволец по убеждение.
— Решение на общината — каза той без предишната сянка на враждебност. — А трябваше да ги възстановят и впишат в градоустройствения проект. Десет години се дискутираше, но надделя мнението, че е по-добре да ги премахнат. Бяха станали истински свърталища на нехранимайковци…
— Жалко за миналото — промълви Атанас.
— Да, донякъде. Но пък в симулаторите на Скайнет старият град е запазен от паве до плочка. Мен ако питате, трябваше да го запазят и в плът, така да се каже. Само че направиха референдум и глас народен — глас Божи…
— Не всякога е така. С гласа де.
— Не всякога — техникът го погледна с интерес. Отвори уста, но поклати глава и се усмихна. — Ще извинявате, но съм зает. Обърнете се към Трудовата борса и елате в моята бригада — Т–279. Мисля, че ще ви допадне. Явно не ви отива обстановката, в която сте попаднали, господине. Приятен ден.
Без да гледа към купона, било с погнуса, било с укор, просто го пренебрегна, техникът насочи платформата си към близкия топящ се панелен блок, грозен и запустял. Повлече подире си облак дронове. След няколко минути Атанас забеляза, че топенето на блока, доскоро хаотично и неравномерно, заприлича на педантично подредено сгъване на картонен кашон, извършвано от невидими, но могъщи ръце.
Правилно, кимна Атанас, нямам работа тук.
Обърна се и потърси изход от карнавалната зона.
Ала след двеста метра, когато нарочно сви между две халета от железобетон, се натъкна на нещо далеч по-противно, лишено дори от похотливата привлекателност на карнавала, където се мяркаха и сцени с известен вкус и дори естетика.
Група хора стояха край широк трап. Сподавени възклицания, тежко дишане, замъглени, плувнали погледи. От ямата се донасяше писък на гризачи.
Бяха плъхове. Двама души насърчаваха с лазерни писалки тварите да се бият. Лазерите не пареха плъховете, но вероятно им въздействаха по някакъв начин, защото животните не се мъчеха да избягат, Върху главите им личаха малки фигурни петънца разноцветен метал. Букви и номера всъщност.
Неврочипове — досети се Атанас. Беше чул за тях случайно, минавайки покрай звуково табло на път от гробищата към центъра. Таблото предаваше тематична дискусия, която Атанас не дослуша. Все още много неща не знаеше, много неща просто го препълниха, но това приспособление, предназначено за контрол над домашни любимци някак се впи в паметта му поради смущаващата си нееднозначност — от една страна е хубаво кучетата да не хапят който им падне, но от друга, да им забраниш да лаят, когато ти скимне… А ето и още едно приложение.