— Кофти неща, а?
— Не ще и дума. Това тук беше дребна работа, не си видял „гладиаторите“… отврат! Днешните хора убийствата и изнасилванията за нищо ги нямат! Защото и без това само до опити се стига. Заради което повечето правонарушения се третират като „хулиганства“! Ха! Хулиганства… Много са ларж днешните съдии. Това, че тежките, както си ги знам от старите години, престъпления не се осъществяват, не е защото зулумджиите изведнъж са се отказали от престъпно намерение, а заради автоматичните повиквания на жертвите! И заради същите тия нимпланти, дето ги отървават от най-лошото… Почнаха да не ценят живота младите, това е проблемът! Хич не се щадят. Защото знаят, че няма да се стигне до непоправимото. И дивеят! Правят нарочно катастрофи, Пе-Те-Пе и Ве-Те-Пе, разни садистки игрички си устройват… имат се за безсмъртни. Ама се заблуждават. За три месеца имаме пет истински убийства в града. Само едно е предумишлено, останалите… От играчка — плачка. Затова — в стаза-затвора за тия хулиганства и това е! И мозъчни форматирания по-често! Не да ми разправят, че били пълни занданите с глупаци злобари и че форматирането било извънредна мярка! Да те изкараме ли от тоя вертеп? Ела в колата. Няма смисъл да се луташ и да търсиш изхода. Тук позициониращата система е спряна — част от привилегиите на карнавала, моля ти се! Ах, и организаторите на тоя джумбуш заслужават по една тухларна за четирийсет и пет денонощия като по времето на баща ми, Бог да го прости!
В кабината на полицейския смартмобил бяха само двамата с Кукерски, останалите полицаи се качиха на платформи, отделили се от дъното на смартмобила.
Атанас гледаше отдалечаващата се улица като мръсна и мрачна клисура сред ръкотворни и мъртви скали от бетон, тухла и пластмасови парцали. След малко проблесна слънцето — въздушната кола се издигна над сенчестата завеса на карнавала.
— Някога живеех на три трамвайни спирки оттам, където те прибрахме — замислено каза старшината. — И не беше така. Вярно е, новото време си има много хубави неща, обаче и грозотии — пълна каца. Маймуни са повечето хора. Павиани. Мъчат плъховете, защото не са защитени от нанощитовете. Е, кажи ми — това човешко ли е?
Атанас не отговори, че, уви, да, и това е човешко. Предпочете да измести темата:
— Много малко деца видях в града.
— Ами щото малко раждат. Не като при арабите…
— Защо, какво е при тях?
— Не знаеш ли още какво става там? Хм. Ами… ходжите им забраняват на жените да слагат противозачатъчни нимпланти, пророкът не давал, и тия се множат бетер плъховете. Да, ама всеки иска да има синове и жените им станаха кът. Взеха да мрат от толкова раждане. Взеха да не им достигат за харемите. Развихри се една педерастия… така разправят. А за тия извращоци пророкът им е казал — смърт. И се трепят, намерили начин. Но самите ходжи скришом от раята прилагат нимпланти наляво и надясно. От момчета момичета правели — и в харема… Обърна се светът с гъза нагоре! Ето, гледам те, подмладил си се. И аз исках… но нека съживят жената, тогава ще има защо.
— Не ти ли е тежко да служиш сега в полицията?
— Тежко е. Психически. Иначе — имаме си дронове, от гледна точка на проследяване и задържане — няма грешка. Ама много хора загубиха срам и отговорност, така че е трудно за траене.
— Защо тогава не оставиш на дроновете да си вършат работата? Да не се товариш.
Старшината го изгледа слисано.
— Нали съм човек — как да не се товаря? Ако всичко вземат да ни вършат машините… докъде ще я докараме! Не, наборе… не сме набори, по-млад съм, ама ни е малка рождената разлика… та не е правилно така. Човешките лайна трябва хората да си ги прибират. Не са ги изсрали машините. Машините може само да помагат.
Атанас въздъхна.
— Не всички мислят като тебе, старшина…
— Дреме ми какво мислят. Аз си гледам работата, другите… са си други. Е, къде да те оставя, защото пак имаме спешно повикване? Ето там, на оня мост става ли?
10.
Рейдер-капсула, тип „Сокол“, на подход към земната орбита
138-о денонощие от началото на мисията (13/09/71)
— Вие сте класическа авторитарна система. Президент…
— Избираме го пряко на три тура в продължение на цяла година, Сантов.
— И така да е, давате му много власт, която после не можете да контролирате. Той назначава правителство, губернатори, градоначалници, дори съдии…
— Парламентът ни също е пряко избираем. В режим на перманентни избори сме. Не си харесват хората депутата — преизбиране. Минал му мандатът — задължително преизбиране. След година можеш да се кандидатираш пак — ако онзи, който те е сменил, не се справя с работата си.