— Великолепно! Но не ми помагаш да съм добро момче, докато се фръцкаш така пред мен.
— До утре тогава! Както се разбрахме — в приемната ми.
— Ох… добре.
— Почини си. Отлагането на удоволствието е част от него. Чао, миличък.
— Не ме утешава — жално каза Атанас подире й. — Чао…
Заслуша се и след малко долови пърхането на смартмобил. А след още малко задряма.
Проспа най-цветната част от залеза и унило слезе на първия етаж, където нареди на инсталираните в дома асемблери да му синтезират голям, метър на шейсет сантиметра екран направо върху едната от стените. А след десет минути си пусна новинарски канал „Къси световни вести“. Настрои звука на тих и се разшета. Беше твърдо решил да вечеря печени картофи с малко сметана и поне два литра чешка бира коя да е марка — имаше я в нанотеката за синтез наред с хилядите други ястия и напитки. Само че картофите си поръча СУРОВИ, за да ги опече НАИСТИНА — в камината под жарта. Истинска жар — днес без компромиси!
Наложи се да поръчва картофите два пъти — по невнимание допусна да му ги асемблират обелени. Зарови ги в жарта и излезе на двора с шише бира в ръка. Бутилката спокойно можеше после да я метне в къпините и малините, но не смяташе да се държи просташки, въпреки че опразнено, шишето щеше да се разгради от инсталираните в него дизасемблери — смартиндекс 0,5 за рециклиране на отпадъци…
Атанас се намръщи и се опита да се наслаждава на пивото, без да размишлява за нанороботи. Да си представя, че ги няма, внуши си той. Нищо на този свят го няма! Само аз, бирата, къщата, звездите… и Лидия, която обаче е далеч. Не, за Лидия сега също не е уместно да се разсъждава, за да не почне да изглежда леглото твърде самотно без нея. Ето, „телевизорът“ донякъде притъпява липсата на гласа й, но пък с него не може да се водят интересни беседи… или могат? Не, не, не, стига глупости! Пий си и се радвай на нощта! На запад още мъничко светлее, значи е вечер, да… Наздраве.
Бирата бе хубава. Реши да я маркира като „предпочитана“, но следващия път ще опита друга. Може да си го позволи. За почти три денонощия е похарчил по-малко от триста уникредита. А в сметката си има още четирийсет и кусур хиляди…
Сети се за Космолифт–4, с котва в Карпатите и станция на десетки хиляди километри от Земята. Обърна се на север, но му се наложи да се измести в другия край на двора, защото силуетът на къщата и дърветата отзад затулваха нужната част от небето.
Ярката звезда на Главната станция — (забелязваше се, че не е точка с лъчи, а миниатюрен диск, по-едър ОТ, но не толкова бляскав КОЛКОТО Юпитер) — преливаше в различни цветове. Като мъниста по-долу от нея блещукаха Междинните станции. Атанас напрегна зрение и различи, че най-долната Междинна има формата на гривничка, нанизана през средата си на нишката на Кабелите, но тях продължаваше да ги вижда като единствен опънат сребрист конец, потъмняващ към хоризонта. Като че ли по протежението му се усукваха разноцветни ивици, пълзяха надлъжни припламвания. Открояваше се на фона на звездното небе не толкова с яркостта си, колкото със своята необичайност. Атанас се озърна на изток, но Луната още не бе изгряла, а може и да беше новолуние… дали да направя справка с Календара, подфункция на едната от опциите на навигатора ми в Скайнет?
Потрепна, защото в този момент в полезрението му изникна перлен блед плик. Лична поща.
Пфу, не се отказват бюрократите да му вземат къщата! И по нощите досаждат! Нямат ли тия пощи филтър против спамъри?!
Поклати глава. Посланията на Администрацията вероятно не можеш ги маркира като спам. Пресегна се, за да загаси писмото, но преди това поиска събджекта му.
„Бележка в пощата Ви на Скайнет. Темата на бележката е криптирана.“
Бре! Скайнетски вируси ли крие тая бележка? Мнителна реакция — упрекна се. Даже безславно загиналата през трийсетте Яху-поща в последните си години имаше много добра антивирусна защита.
Подвоуми се за секунда и даде мислена команда за влизане в Скайнет. Стандартен облик, моля. Момент… намери малката пейка до оградата, два пъна с две дъски върху тях, настани се… давай!
Просторът на Скайнет отново го замая за момент.
До триъгълника платформа се рееха стилизирани книжни томове — добити данни от двойника. И голям плик — получената бележка. Отвори я.
„Интересуваш се от космоса? Или от това как да отидеш там? Ела по линка в персонална чат-стая, ако си сериозен.“