— Какво да ти платя? Тоест… с какво да ти платя? Уникредити?
Събеседникът се задави от смях. Смехът на тази му виртуална маска не бе добре изпипан.
— Така направо ще поканя данъчните инспектори и реалните полицаи у дома си — да ми надянат изолиращ пашкул и хайде в стаза-затвора! Не, разбира се. Плащаш с нещо, за което ще се споразумеем впоследствие. Услуга. Синапсограма на някой по-така спомен. В краен случай — образец от твоята ДНК-идентификация.
— ДНК?
— Само разпознавателния модул! Не ти я искам пълната! И гарантирам, че докато си на Земята, няма да я използвам.
— С какво гарантираш?
— С думата си. Никът ми е Делон. Всички дисиденти от нета ме знаят. Няма да се излагам с лъжи я!
— Аха, това обяснява виртуалния ти образ… знаеш ли френски?
— Имаш предвид дали го владея без церебронимпланти? Не отговарям на такива въпроси. Може да ме разконспирират. Много безгрижно го раздаваш, господине. Мисли малко по-логично.
— Точно така мисля. И гледам, че вече ме излъга.
— Хайде бе!
— Твърдиш, че не знаеш името ми и никакви мои лични данни. А как тогава ми прати бележка? На открития ми Скайнет-адрес?
Въздишката на Ален Делон бе толкова истинска, колкото истинска е усмивката на пиктограмата „емайл“. Образец за театрално-механично действие.
— Ако не се преструваш, май наистина не разбираш какво е Скайнет. Проследихте чрез скрит двойник. Ползвам много такива двойници. Те са автоматични и ползват служебната информация на нета. Тоест онази нейна част, която се контролира от изкинтите. А тя е поверителна и недостъпна за никого, даже за самите виртуални ИИ. Докато не нарушавам правилата им естествено. Иначе, ако можех в нея да си крия деловите контакти, щях да съм гарантирано недосегаем за виртуалните копои. А така — най-най-много да проверя дали потенциалният ми клиент е сигурен, тоест да не е агент на Ви-По под прикритие. А преценката дали не съм попаднал на лабилен тип или страхливец я правя по време на беседата.
— Аха. Добре. Извинявай.
— Никога не се извинявай за прояви на подозрителност и предпазливост — назидателно рече Делон-мафиотът и захапа стърчащата от колата сламка. Допреди секунда нямаше сламка. Атанас все още не можеше да се досети коя точно роля на актьора е използвал нанодилърът за своя маска. — Доверието в днешните времена се гради върху подозрителност и предпазливост. Иначе баш хората сме загубени в това блато. Добре, сега дай по същество…
— Момент, имам въпрос. Виртуалните ИИ нещо различно ли са от… хм, хардуерните?
— Не винаги. Има физически изкинти без собствени проекции в нета. Има и виртуални ИИ, които не са свързани с конкретен изкинт, монтиран в бункер с неизвестно местонахождение. По тая тема мога да ти приказвам с часове. Нека обаче си поговорим за твоите нужди. И така, искаш в космоса, нали?
— Не съм решил категорично. По-скоро да.
— А наясно ли си с живота там?
— Никак.
— Ох… Знаеш ли, редно е да ти подхвърля малко апокрифи по въпроса и да ти кажа чао. Времето ми е ценно. Всеки час очаквам да ме изчислят и да ме гепят, след което ще има да плачете десетина години за Ален Делон, осъден на принудителна стаза. Настина вероятността да ме заловят става все по-голяма. Седем години им се изплъзвам, но това не може да трае до безкрай. Затова ще ти пусна малко аванта, въпреки че не обичам, а и не е безопасно да се разправям с неориентирани… така, първо ти трябва комплект нимпланти за космонавт. Смартуерът им обаче трябва да е с дезактивирани лицензионни подпрограми, чрез които компаниите с правителствени разрешителни контролират всички възможни масови нанопродукти. Аз предлагам такива хакнати нимпланти.
— Сам ли ги „хакваш“?
— Кои сам, кои вземам от колеги разбивачи. Второ, трябва да измислиш начин да излезеш в космоса. Сам разбираш, с Асансьорите не става. Можеш да отидеш до тях на екскурзия, може дори да се уредиш с посещение на стратосферната Междинна срещу бесен спад в сметката ти… което ще ти коства още от подаването на молбата не само кръгла сумичка в уникредити, но и плътен полицейски надзор. Допреди няколко години хората бягаха по море до космоса.
— По море?
— Ами да. Само срещу допълнителен комплект нимпланти „Ихтиандър“. Освен това, да ти го подчертая — ВСИЧКИ нанопродукти, които ти давам, са БЕЗСРОЧНИ. Нямаш нужда да ги препотвърждаваш пред лицензираната фирма след изтичането на договорния срок. Май не знаеше за срока, а?
— Не, не знаех.
— Уловка, приятел, тъмно дело на бюрократите и някогашните богаташи. Всички имплантирани нанопродукти са ПОД НАЕМ. Водят се собственост на държавата. А тя един вид ги е дала за стопанисване на корпорации и фирми. Даже здравните циторепаратори в месата ти не са твои по право, по елементарно човешко право да си здрав и да си жив. Дадени са ти като жест на благодеяние. Та първо тях трябва да разбия и да ти преформатирам допуска като безсрочен, какъвто имат само шепа хора по легален път. Познай кои са те. Бълк-милиардери и висши бюрократи, послушни политици, разни заслужили измекяри — боклукът на човечеството. По-опасният боклук. Нещо като радиоактивните отпадъци от едно време. Иначе дребните хорица с интелигентност под средната, те са просто смет, малко токсична, малко смрадлива, заема място, разваля пейзажа, но не те убива за броени часове или минути. Та това мероприятие е нулевият цикъл на нашата сделка — регулиране на сегашните ти нимпланти… стандартен пакет носиш, нали?