— Ъхъ…
— После идва имплантация със специализирани хакнати космонавтски наномашини. Давам ти също така комплект екзопродукти за оцеляване. Това е третото на практика. След това — нещата са в твои ръце. Аз моята работа ще съм си я свършил. Обаче се чувствам задължен да ти кажа за какво трябва да се погрижиш. Път за бягство към космоса. През океана вече не върви. Подводните гранични заграждения мога да ти помогна да преодолееш. След това ще си доплуваш до спокоен район и екзопродуктите ще ти спретнат направо под водата, а морската си е хем суровина, хем охладител за синтеза, чуден космически кораб ще ти спретнат. И ако те хване изведнъж шубето, а ти е допаднало да си живееш като риба, оставаш си в океана. Ама вече не върви. Блокът и Сдружението такива чудовища пуснаха в моретата, че мъчно ще оцелееш. Същите твари си сътрудничат с нашенските, панфедеративните гадини, които дебнат наред със сателитите за стартиращи ракетоплани. Свалят ги, братко. Най-безмилостно. Често бегълците загиват. Затова сега повечето се предават. Доколкото знам, през последните две години никой не е успял да се измъкне до орбита. Но… има начини. Ще ти ги кажа, като му дойде часът за това.
Атанас стискаше празното бирено шише в ръка, вцепенен от наученото.
— Нататък — продължаваше нанодилърът с прякора Ален Делон, — щом се озовеш в космоса, най-добре си търси парче вещество. Вече не съм сигурен дали можеш да разчиташ да се снабдиш с нужна маса от Луната — май и дотам стигнаха мръсниците… А може пък да са колонии на феноморфи, които си пазят къщата. Ако е така, ще те приемат на драго сърце в някоя от техните общности, но това е вариант, на който не разчитай. Много е хубаво, за да е истина без уловка. Мисли за Луната като за опасно място с жандармски патрули от Земята. Търсиш метеорити. Събереш ли около хиляда тона маса — вече нямаш грижи, асемблерите от екзопакета ще ти направят такава крепост, че няма от какво да те е страх. Живей си и проклинай мръсниците, които си мислят, че до края на света ще държат цялата планета в робство! Това те чака, мой човек — ако наистина си решил да се махнеш и да живееш като човек, а не като плъх!
— Хм. Кои са феноморфите?
— Феноморф значи „фенотипно модифицирано човешко същество“. ДНК и разум — човешки, тяло… тялото можеш да си го оформиш каквото ти душа иска, стига да ти е удобно и да отговаря на изискванията на условията, в които ще живееш. Космическите жители много рядко запазват традиционния хуманоиден фенотип — човешкият организъм не е кой знае колко приспособен към космоса. Освен ако не се изграждат сложно устроени хабитати. Теб самото строителство и поддръжка не те бъркат, но моят съвет е — не залагай на много сложни неща. Природата е гледала да реализира най-простите за дадените условия решения. Послушай я. Така повече ще разбираш витасферата, която ще обитаваш през по-голямата част от времето. Има, разбира се, по-радикално решение — тотална киборгизация на организма и тогава безвъздушното пространство ти е като морето за рибата… но психологически май все още няма подготвени за такава крачка. В апокрифите има сведения за няколко нещастника, които се побъркали след подобна тотална трансформация. Грешката им е била, че са я извършили БЪРЗО. А за да има изгледи за успех, дори най-напредналите феноморфи казват, че нещата трябва да стават постепенно — двайсет и повече години. А през тия двайсет години — къде ще живееш? В херметичен хабитат естествено. Та оттук е мъдрият съвет — не го прави много сложен, така че да не можеш сам да си обясниш и представиш как функционира… Май е това, в общи линии. Като за първа среща.
— Още една виртуална среща ли ще имаме?
— Да. Да уточним нещата. Да обмислиш струва ли си да поемеш всички рискове…
— Струва си. Да се срещнем за инсталиране… имплантация тоест.