— Ха. Чисто технически няма как да стане направо за имплантиране. Трябва ми малко твоя ДНК… не да ти крада кода! Не се ли разбрахме? АЗ не правя гнусни номера. ДНК-то ти ми трябва, за да програмирам нимплантите ти предварително, ин витро. То е част от разбиването на идиотските лицензионни и контролни кодове. Така че първата среща… може и да не ме видиш на нея. Просто ще се разберем да ми предадеш образец за извличане на ДНК.
— Кръв, косъм с корен, кожа…
— Да, да. Храчка в носна кърпа също става. Уговаряме място и време. Пускаш кърпата на земята и си тръгваш. Аз, мой помощник или личен дрон вземат пробата. След три-четири дни ти пращам бележка къде и как ще стане…
— Заразяването.
— Хе-хе. Май си по-печен отколкото изглеждаш.
— Просто съм… стар. Възрастен.
— Ясно. Разбирам. Мога да те заразя лично. Бих могъл. Само че, ако вече ми имаш доверие, не ме карай да го правя. Казах ти — вероятностите за провал растат главоломно. Ще е обидно да се издъним и двамата. Поне един трябва да оцелее, иначе няма файда от всичките мъки изпитани и нерви похабени. Така че ще ти пратя една моя добра позната. Симпатяга е. Ако речеш — по най-приятния начин ще те зарази.
— А-хъм… не, виж, имам приятелка…
— Добре. Уважавам целомъдрените.
— Е, не съм чак целомъдрен. Просто не искам да й изневерявам, дори формално да е.
— Точно това имам предвид. Май наистина си на бая календарни годинки. Днес под целомъдрие не се разбира да си девствен, а моногамен… стоп! Ами приятелката ти? Нея тук ли ще я оставиш? Тя знае ли?
— Още не. Но… струва ми се… тя няма нужда от заразяване.
— Има ли си вече нужните наноприсадки? Или ще търсите от друго място за нея?
— Ами…
— Не ти се сърдя. В моя бранш конкуренцията е най-благородната. Възможно най. Обаче пак излишно рискуваш — да попаднеш на немарливец или…
— Провокатор?
— Напоследък не бих се учудил и провокатори да са пуснали, макар че уж гледат да спазват законите. Имам предвид некадърник. Немарливец — значи, че е лесен за проследяване от полицията, издънка човек. Некадърникът е още по-опасен. Няма да доизпипа смартуера, без който ще загинеш във вакуума. Е, лесно ще ги разпознаеш такива пишман-дилъри. Просто бъди малко по-подозрителен. Ако все пак има нещо — аз ще съм насреща.
— Ще го имам предвид.
— Тогава помощничката ми само ще те целуне. Няма как, ще направиш компромис. Ако дотогава намислиш да се обърнеш към мен за екипирането на гаджето ти, в слюнката на колежката ще има смартуер и за твоето момиче, пък вие вече се заразявайте както ви е кеф…
— А защо просто не ме одраска по ръката?
— Имунните наноусилватели ще дизасемблират „заразата“. Драскотината е агресия, нимплантите за защита целостта на организма за една микросекунда преминават на най-висока степен на тревога. Няма да стане. А така — отиваш на малък купон, веселиш се, разпознаваш моя човек, танцувате, правите се, че се сваляте, мляс едно по устата — и напускате партито, все едно си търсите място да продължите. Но от вратата — всеки по пътя си. Помощниците ми носят нимпланти за лицепластика, за да не ги разпознаят поне видеокамерите. Сазерни детектори и проникващо сканиране не се лъжат от такива номерца, да не говорим за ДНК-идентификация, но върши работа. Простите неща са най-ефективни. Знаят се, но са толкова много, че винаги можеш да си с една крачка напред. Е, колебаеш ли се още?
— Относно кое?
— Относно дали наистина да вземаш стоката ми — отвърна нанодилърът. — И дали ми имаш вече доверие. Усъмни се де. Това ще ти е гаранцията.
— Вярвам ти. Беше… убедителен. Дори май с риск за себе си.
— Имаш предвид, че много ти обяснявам? И че може да съм ти издал някои тайни на занаята? Това е неотменимият риск на професията. Трябва да спечеля доверието на клиента. Без него няма сделка. Истинският риск е прекалено дългото ни общуване в криптирана чат-стая, не това, което ти разправям… Така, остана последната точка, и уговаряме мястото на срещата за предаване на ДНК-проба.
— Плащането?
— Харесваш ми, братко! Опитът си е опит. И така?…
— Ами използвай тогава ДНК-то. Нали каза, че става като плащане?
Ален Делон замълча и с елегантен жест — показалец пред очите — повдигна периферията на шапката си. Блеснаха сините очи върху познатото от филмите лице. Атанас си помисли, че наистина е малко странно да приказва с образ на един от любимите си актьори. Навярно поради това откриваше в лицето на Делон подробности, които преди не беше забелязвал.
— Виж какво — произнесе нанодилърът. — Самоуважението ми ме кара да те предупредя, че подобно средство за размяна е твърде щедро от твоя страна. Нямаш ли нещо… по-малоценно? Спомени, от които да се свали синапсограма? Аз ще ти обясня как става и на кой адрес после да ги пратиш. Може и да ги запишеш на метаболитен РНК-носител. Тоест ще почерпиш помощничката ми с един-два бонбона. Ние после ще свалим синапсограмите от нейния мозък.