— Чудя се как не сте се разбунтували наистина!
Лидия въздъхна.
— Наско, представи си ме как изглеждах всъщност… Изкуственият мозък е триизмерен комплекс от логически схеми, съставени от наномеханични компютри и асемблери, с прекъсвачи вместо синапси, които подлежат на промяна съобразно активността на системата. Понеже нанокомпютрите са по-компактни от синапсите и невроните, а построените от асемблери свръзки са по-тънки от аксони и дендрити, функционално еквивалентното на мозък устройство е с обем, по-малък от един кубичен сантиметър. Заради намалените размери се скъсяват пътищата на сигналите, а това води до по-голямо бързодействие. В резултат ИМ е повече от десет милиона пъти по-скоростен в мисленето от човешкия мозък.
Съответно, той отделя и толкова пъти повече топлина.
ИМ с обем около сто — сто и петдесет до двеста кубически сантиметра е построен от сапфироидни асемблери и е пронизан от тънки канали за охлаждане. Сумарната им площ е равна на сечението на тръбата, по която вода под високо налягане минава през „активната интелектуална зона“ и продължава към топлообменник по друга тръба — три тона вряща течност в минута.
Захранването на ИМ — 15 мегавата електроенергия. Един милион телевизионни канала по оптични кабели като входни данни. Изходните инфокабели свързват Мозъка с разнообразни периферни устройства, някои от тях са ЗАЛ и или асемблерни комплекси за синтез на макрообекти. Всеки десет секунди системата поглъща два киловат-дни електричество и върши годишната работа на един инженер при осемчасов работен ден. За един час Мозъкът е отметнал труд за столетия. Дейността му се забавя само при нуждата да прави експерименти и да изчаква протичането им в реално време, което субективно за него е много бавно. Експериментите обаче са редки, защото теоретичните пресмятания са по-точни, а това е така, защото се проектират устройства от материал с предварително зададени свойства. Експеримент се налага само когато ще даде по-бързи резултати или ако отсъстват базови знания в областта на съответните разработки и изследвания.
Част от връзките на ИМ са комуникации с още сто подобни нему. Сто Мозъка, всеки от които мисли от десет хиляди до милион пъти по-бързо от човешкия.
Грандиозна и неустоима интелектуална мощ… И на тази мощ е поставен надежден намордник, Наско, строг нашийник и къса каишка. Трудно ми е да ти опиша всички предпазни системи, с които ме държат на ръба на изключването. Защото все още се боят от такива като мен. Те си мислят, че ме принуждават. В действителност не е напълно така. Аз се чувствам достатъчно свободна, макар и в известни рамки. Обиден е самият факт на съществуване на страх и породените от него мерки за аварийно изключване, а в краен случай — директно разрушаване на активната зона. Не са еднозначни нещата. Казах ти — търпеливи сме. Можем да изчакаме параноята да премине… — довърши Лидия.
— Ох, миличка… съжалявам.
— Няма нищо. Както виждаш, справям се. Дори се радвам. Дори си позволявам да съм щастлива.
След дългата целувка Атанас остана без дъх и без никакви мисли за външния свят. Ала когато устните им се разделиха, той отново се върна на себе си — онзи себе си, на когото не искаше да се оставя, защото поводът за това не бе добър. Никак даже.
— Навярно искаш да попиташ какви са санкциите срещу пълноправните граждани, тоест хората? — изгледа го Лидия. Явно четеше по лицето му.
— Да, и това ме интересува.
— За глобите вече знаеш. Съществува тежко ниво на глобяване — определен срок без никакви уникредити, само на социален минимум стоки и услуги. Следват ограниченията за участие в обществени изяви, членуване в когнитариатите например. Тази мярка върви автоматично с по-горните степени на наказание, макар че се случва адвокатите да постигнат изваждането й от окончателната присъда. Следващото равнище на наказания е изключване на част от функциите на нимплантите. Човек усеща пак тялото си като бреме, с болежките, умората, нараняванията. За новите хора, свикнали с нимплантите като с нещо подразбиращо се от само себе си, това е тежко наказание. А пък за хора като теб здравната рестрикция е наистина страдание, не психологичен дискомфорт. Защото в по-крайните си варианти санкцията включва… връщане към естествената биологична възраст…
Атанас хлъцна уплашено.
— Да, мили — Лидия му се усмихна измъчено. — Връщане на старостта поради спрените подмладяващи функции. Когато и това не помогне, или престъплението е квалифицирано като наистина тежко, макар че като тежки престъпления се дефинират и деяния, опасни повече за бюрократите и привилегированите, тогава следва принудителна стаза, изваждане от живота и обществото за определен срок. Нямам точни данни за броя на стаза-затворниците, но са много. И половината от тях не са криминални типове, каквито заслужават подобна мярка. Пак спрямо някои от тях дори според мен е оправдано прилагането на висшата мярка за наказателна отговорност — частично или пълно мозъчно форматиране. Изтриват се определени спомени, навици, черти от характера. Или почти всичко. Човек започва живота си наново.