— Не мога да ти съдействам за това!
— Нима искам от теб нещо незаконно? Не поисках съдействие за БЯГСТВО, нали?
Филип пое треперливо дъх и започна да говори.
За Плавния преход. За обществения консенсус, изразен в Големия план, според който колонизирането на космоса по етични, културни, психологически и адаптационни причини е отложено за по-късно. Че етапите не бива да се прескачат. Че законът следва да се уважава. За да няма сътресения, да се спестят неприятности и човешки трагедии дори. За да не пострада сигурността на отделните граждани. За да се избягнат анархия и ексцеси, наноаварии, злоупотреба с репликатори. Всичко е предвидено и разчетено, космосът няма да избяга. Той е бъдещето. Планетата ни е люлка на разума, а наистина не бива вечно да се остане в люлка. Но прощъпалникът крие рискове, които подлежат на минимализиране, доколкото е възможно. И в хода на този регулиран и постепенен процес НЕ БИВА да се допускат изключения, нека даже и основателни. Защото се създават потенциално опасни за общото благо прецеденти, а това…
Атанас изпита досада и навярно му пролича, защото Филип, който избягваше да го поглежда, докато приказваше, млъкна за миг и след кратко колебание попита направо:
— Какво ти пречи да изчакаш нещата просто да се случат?
— Пречи ми.
Адвокатът наостри уши за продължение, но то не последва. Усмихна се колебливо, нервно.
— Нима не искаш да разгледаш малко по-подробно този нов свят, в който си попаднал? Та ти си тук едва от…
— Ако бях млад… сигурно да, би ми се искало да по-разгледам. Но сега… Аз намерих своя свят — каза Атанас, гледайки Лидия. — Да, ИСКАМ да се махна от Земята. Час по-скоро! — натърти, обръщайки се към младия мъж.
В отговор Филип направи нещо неочаквано. Избухна, дори скочи на крака, за да блъвне последния си аргумент:
— Какво искаш, Атанасов! Какво?! Да останат тук, на Земята, само тъпите говеда без въображение ли? Всички интелигентни хора ще се юрнат нагоре!
— Такова разслояване е неизбежно, Филип — спокойно отвърна Атанас. — Не можеш да го спреш. Никой не може. Все едно да искаш някогашните динозаври да не са давали на някои свои представители да еволюират до бозайници!
Филип имаше вид на гимназист, който всеки момент ще се разплаче от яд и безсилие.
— Бозайниците не са еволюирали от динозаври, ако искаш да знаеш! И „Восток“ не е ракета, а космическият кораб на Гагарин, ракетата пък се е казвала „Союз“!
Лидия докосна ръката на колегата си, за го накара да замълчи и седне. Каза:
— В сегашното общество са плъзнали три недъга, най-вече по родените след Пробива или израснали в новата епоха, на които им липсват ясни спомени за предишната. Едни са твърде изпълнителни, граждански активни, същински общественици. Вярват в Плавния преход. Други са неудържими хедонисти, не ги интересува нищо, освен собствените им страсти и начините за задоволяването им. Трети са „ретроградите“, които се мъчат да върнат „невинността“ на човечеството, като ограничат до минимум приложенията на нанотехниката, понеже част от тази група все пак осъзнава, че новите технологии не могат да бъдат заличени и забравени. Наричам това недъзи, защото са избори, водещи до ограничения на индивидуалността за сметка на нещо друго — в името на обществото; заради светла утопична идея; като жертва на олтара на алчността. Малцина са отворени повече или по-малко да приемат новото, без да отричат старото, да държат на себе си, без да презират масите. Филип, ти си представител на първата група. Работим заедно шест месеца и те познавам отлично. И видях, че имаш данни да си от малцината, които ще продължат човешката еволюция. Трябва ти малко повече житейски опит. Само че сега нямаме време за това. Ела с нас. Без да си убеден в правотата ни, на доверие.
Филип се опули. Лицето му бе изопнато от средата на изказването на Лидия, но в края нещо го накара наистина да се стресне. Той бавно обърна лице към Атанас, като до последно очите му останаха втренчени в жената. После ги съсредоточи върху опърничавия си клиент. Каза, развълнувано, но владеейки се сравнително добре:
— Атанасе! Щом настояваш, не мога да те спра. Очевидно Лидия ще ти съдейства. Апелирам към теб — откажи се сам от тая авантюра! Не съм сляп и виждам, че между вас има нещо… симпатия, влечение. Държиш на нея, нали? Тогава не го прави! Ти ще избягаш в космоса, но тя е стационарен изкинт, не мислиш ли, че могат да я изключат заради теб?! Да, именно! Или ще я изолират от външни периферии! Защото ИИ, явно нарушил… погазил закона, се смята за по-опасен от нанити! Атанасе, недей й го причинява. Толкова ли не можеш да потърпиш на тая пуста Земя петдесетина години бе, човек! Уж възрастен, опитен, а… хлапашки сърбежи! Дай да се юрнем с рогата напред, пък след нас и потоп…