— Наистина ти благодаря, Филипе. И те моля за прошка за неприятностите, които ще отнесеш заради нас. Дай лапа, приятелю.
— Абе, не бери грижа — подсмъркна Филип, отвръщайки на ръкостискането. — Ще се оправя. Ще излъжа, ако трябва. Хич не ми стиска да призная съучастие, колкото и да се преструвам на заплашен от вас. Слушайте, не знам кой на кого е пуснал тези бръмбари в главата… и в процесора, обаче… Атанасе, защо ПОНЕ МАЛКО не успокоиш топката, не се поогледаш… Едва трети ден откакто си събуден!
Атанас поклати глава.
— Нямам нужда да се оглеждам, Филипе. Видях достатъчно, за да разбера, че съм твърдо и принципно против бая неща от този свят. Ще поема риска на заселник в Дивия запад… Добре, шегите настрана. Просто ако остана да изчаквам, даже без да взема предвид това, което каза Лидия — това ще значи, че одобрявам онова, което в действителност не одобрявам, което ме отвращава. Така че, пътят ми е… — и той вдигна очи нагоре.
Филип го изгледа продължително и се обърна към жената:
— Хубаво, действайте както сте го намислили. Дай една буза, Лида, добре се сработвахме с теб.
Лидия прегърна колегата си, който припряно я целуна по бузата, и Атанас си помисли, че тя в момента изглежда като кака, която утешава по-малкото си на години, но израсло на ръст като топола братче.
Кремен задържа Лидия в прегръдките си няколко мига, сетне се дръпна рязко и излезе, без да се обръща.
— Можеше да ме предупредиш какво си намислил да кажеш пред Филип — упрекна го Лидия, когато останаха сами.
— А и ти също… — прозвуча сърдито, но веднага я хвана за ръката. — Не мога да повярвам, че си го направила! Ти си… ти си страхотна!
— И аз те обичам — отвърна му тя.
15.
Рейдер-капсула, тип „Сокол“, далечна околоземна орбита
140-о денонощие от началото на мисията (15/09/71)
Хилядолетия човечеството е живеело без понятие за заплаха от небето. Разбира се, бояли са се хората. От градушки, от гръм, от изгарящо слънце, от дъжд, който се превръща в Потоп. От гняв на богове, населяващи небесната твърд. Но не са знаели, а и е нямало как да знаят за истинската заплаха — астероиди, ядра на комети и едри метеорити. Нямали са памет за това, а пострадалите от такива катаклизми създания не доживели, за да разкажат, нито оставили летописи, за да предупредят.
Падането на астероид с диаметър един километър може да е фатално за голяма част от живота на планетата и за човечеството — до последния му представител. Ако улучи Световния океан — високи до три хиляди метра цунами ще пометат континентите. Гореща пара ще забули слънцето, но тя бързо ще се разсее, за да се види ужасното опустошение. Ударът ще пробуди вулкани и земетресения, които да довършат оцелелите по чудо хора. След милион години преживелите апокалипсиса водни организми може да излязат пак на сушата, ако преди това не я населят излюпените от ларви и яйца насекоми.
Ако пък мястото на падането се случи да е суша… Ударната вълна няма да е по-малко свирепа от цунамито. Този път краят ще е огнено-прахово-димен. Пожари ще преминат през гори и градове. А прах и дим ще засенчат дневната светлина за няколко години напред. Мракът ще довърши оцелелите от огнените урагани. И пак земетресения и вулкани, бълващи отровни газове.
А да не забравяме химически и ядрени инсталации, оръжия — всичко това може да внесе своята скромна лепта в заличаването на земния живот такъв, какъвто е бил преди сблъсъка.
После всичко ще си продължи — с други същества. Планетата ще оцелее. Животът, наранен жестоко, също ще се възстанови. Хората обаче — не.
Целият този сценарий започва да се проумява през последните двеста години. Последният век дава в ръцете на хората средства поне да опитат да се предпазят от такава опасност. Могат да видят отдалеч фаталното парче небесна скала — цяла планина в пустотата. Могат да изстрелят ракети и да я отклонят от траекторията й. Ала въпреки това, почти до Пробива и началото на Наноепохата, човечеството нехае и не взема мерки. Нима смята, че малките вероятности това събитие да се случи ще го пазят като егидата на бога узурпатор и превратаджия Зевс? А вероятностите хич не са малки всъщност — веднъж на няколко милиона години пада значителен по размери астероид и предизвиква катастрофа. Веднъж на няколко милиона години — това значи, че може да стане утре, след седмица. Че вече е станало и ще се усети до минути или до часове.
Безгрижието по този въпрос е комай една от другите велики човешки тайни, обясними само с глупостта и ирационалните мотивации, върлуващи в невронната мрежа на хорските мозъци.