И чак когато наномашините дали на всекиго (почти) възможността да живее дълго и при това не в мизерия, глад и невежество (друг е въпросът колцина се възползват от преодоляване на последното, което, уви, изисква усилия на волята и живост на ума), едва тогава поне част от хората се опомнили.
Очевидно им домиляло за живот, потенциално дълъг стотици години. Станало им жал да го загубят само защото заблуден къс вещество, нереализирал се като част от някоя предсказуема планета със стабилна орбита, връхлита Земята и попилява всичко, всичко… остава само мъничка част, колкото животът да продължи — без хора и други познати животни.
Повечето махнали с ръка и рекли — нали имаме Активни щитове? Нека ни пазят!
Такива хора не разбирали естеството на активната нанозащита. Тя не ги пази от външни опасности. Тя пази хората от самите тях и от изобретената от хората техника. Не от метеорити, комети и астероиди. Още по-малко — от опасно близки свръхнови звезди.
Опасно близка свръхнова, според мнението на учени от бълк-епохата, е такава на двайсетина светлинни години разстояние най-много. Излъчената от нея радиация може да дойде нагорно за машините за клетъчен ремонт. А организмите без наноприсадки могат да разчитат само на природната си резистентност към лъчева болест. Тези, прикрити само от атмосферата, сухоземните, в огромната си маса ще измрат.
Но заплахата от радиация на свръхнова може засега да се пренебрегне, макар и не всичко да е ясно в звездната еволюция. Толкова близо до Слънчевата система кандидати за свръхнова няма. Астероидите обаче остават.
И въпреки опасенията си и нежеланите за част от човечеството ефекти от навлизането в космоса, били построени надеждни системи за достигане на околоземна орбита, чисти, товароподемни, пригодни за масово използване дори от хора с не толкова високи показатели за сила и издръжливост като военните пилоти и космонавтите. А със стандартни панфедерални нимпланти или служебни наноприсадки от Блока — всеки човек може да извърши космическо пътешествие. Всеки.
Само че управниците, къде демократично, къде авторитарно, къде тоталитарно не позволяват това да стане. Но астероидната заплаха трябва да се елиминира.
И част от специално подбрани хора, проверени и препроверени, привързани към планетата си с всякакви психологични, сантиментални и технически котви, обслужват няколко независими от Асансьорите орбитални станции. Те наблюдават космоса с огромни радиотелескопи и оптични системи, засичат подозрителните тела, правят им каталози. Каталозите стават секретни. Астрометричните данни — също, особено в Блока. Метеоритите и астероидите са материално-суровинна база за възникване на астрополиси, космически градове. Астрометрията е пряко свързана с космическа навигация, която не е зависима от изкуствени радиофарове. Свободна навигация. Свободата значи смърт за новите нанообщества, запазили старите си бълк-рефлекси, а наред с рефлексите — и част от бившите управляващи елити.
Станциите-стражи не могат да претендират, че пазят космическите лифтове, построени в изблик на ентусиазъм, преди да стане ясно, че те са портали за бягство на всички недоволни от благодетелните си държави и режими. Главните станции на Асансьорите се бранят от метеорити самостоятелно, с лъчеви оръдия, контролът над които е неизвестно чий. Панфедерацията обяснява, че оръдията на космолифтовете са компонент от Активния щит. Блокът подозира, че скромният по щат и нанолицензиран бюджет Пентагон на Панфедерацията е този, който държи скритите копчета на лъчевите батареи. Нищо чудно да грешат и двата опонента.
Станциите-стражи обаче могат да въздействат върху опасно устремили се към Земята едри тела. Не успели да преборят забраните на активната защита за ядрено оръжие и затова програмирали дизасемблери с дрон-носители да се справят с проблема. Така че стоят с ракети, чиито бойни глави са заредени с критична маса наномашини, чиято цел е отдалеч да дебаркират върху опасния астероид и да го превърнат в комета. Струите изпаряван материал хем ще осигурят великолепно зрелище на милиардите граждани наблюдатели, хем ще създадат слаба тяга, която ще отклони астероидите от Земята като мишена.
Но защо е необходимо това, след като Главните станции си имат лъчеви оръдия? Нима тяхната мощ не може да спре някакъв си астероид? Панфедерацията не е сигурна в това, предпочита да се подсигури. А и по този начин, поддържайки своя орбитална станция, успява да съставя свои каталози и свръхточни астрометрични карти.
Блокът е на диаметрално противоположното мнение — лъчевите батареи на Кулите (както понякога наричат там космолифтовете) са способни да изпарят и превърнат в плазма апокалиптичните небесни скиталци. Но антиастероидната защита, поета от хората, е прекрасен повод да се поддържа легална космическа база, а от нея, под прикритието на учебни пускове наантиметеоритни ракети (тип „орбита — орбита“, без обтекаемите атмосферни форми), да пращат диверсанти, които да търсят скритите тайни на нанотехниката, нови образци нанокомпютри — всичко онова, което ще помогне да се оцелее срещу конкурентите на Земята, съперниците в космоса, всичко онова, заради което си струва да отнемеш нечий също потенциално дълъг, много дълъг живот, свободен от мизерията, глада и невежеството…