Доуди Смит
101 далматинци
Щастливите двойки
Доскоро в Лондон живееше млада двойка далматински кучета на име Понго и Мисис Понго. (Мисис прибави името на Понго към своето след женитбата, но повечето хора й викаха само Мисис.) Те имаха щастието да притежават млада двойка човеци на име мистър и мисис Душкинг — мили, послушни и рядко умни, почти колкото кучета. Много разбираха от лай — например лаят, означаващ „Навън, моля!“, „Вътре, моля!“, „Побързайте с обяда ми!“ и „Какво ще кажете за една разходчица?“ А когато не разбираха, често се досещаха — ако ги погледнеш изразително или ги подращиш с нетърпелива лапа. Като много други обичани хора и те вярваха, че са собственици на кучетата си, вместо да си дадат сметка, че всъщност кучетата ги притежават. Понго и Мисис намираха това за трогателно и забавно и оставяха питомците си да си въобразяват, че са прави.
Мистър Душкинг работеше в лондонското сити и много го биваше в смятането. Хората казваха за него, че е истински финансов факир — което не е същото като истински факир, макар понякога да е много близко по значение. По времето, когато започва тази история, той беше необикновено богат по една твърде необикновена причина. Беше направил голяма услуга на правителството (нещо във връзка с отърваването на страната от националния й дълг) и за награда го бяха освободили пожизнено от всички данъци. Освен това правителството му беше дало малка къща до парка Риджънтс — много подходяща за мъж с жена и кучета.
Преди да се оженят, мистър Душкинг и Понго живееха в ергенска квартира, където за тях се грижеше старата дойка на мистър Душкинг, леля Иконом. Мисис Душкинг и Мисис също живееха в ергенска квартира (момински квартири няма), където за тях се грижеше старата дойка на мисис Душкинг, леля Пудинг. Кучетата и техните питомци се запознаха едновременно и изживяха един безкрайно щастлив двоен годежен период, само че се притесняваха какво ще стане с леля Иконом и леля Пудинг. Щеше да е чудесно, когато Душкингови си имат дечица, особено ако се случеха близнаци — по един близнак за всяка бавачка — но какво щяха да правят дотогава лелите? Защото, макар да умееха да приготвят закуска и друга храна (поднасяна върху табла и наричана „едно хубаво яйчице до камината“), никоя от тях не знаеше как се стопанисва кокетна малка къщичка до парка Риджънтс, в която Душкингови се надяваха да канят приятели на вечеря.
И тогава ето какво се случи. Двете лели се срещнаха и след няколко минути на напрегната подозрителност страшно се харесаха една друга. И много се смяха над имената си.
— Жалко, че нито аз знам да готвя — дори пудинги — нито вие да стопанисвате къща — рече леля Пудинг.
— Да, а сега те имат нужда именно от готвач и иконом — съгласи се леля Иконом.
И изведнъж на двете едновременно им хрумна Велика идея: леля Пудинг да се научи да готви, а леля Иконом — да води домакинството. Решиха да започнат още на другия ден, така че до сватбата да са вече напълно обучени.
— Всъщност няма да бъдете иконом, а камериерка — отбеляза леля Пудинг.
— В никакъв случай — решително възрази леля Иконом. — Нямам подходяща фигура за това. Ще стана истински иконом, а освен това ще обслужвам изцяло мистър Душкинг, за което няма нужда да се обучавам, тъй като съм го вършила, откак се е родил.
Така че, когато Душкингови и Понгови се върнаха от съвместния си меден месец, у дома в малката къщичка до парка Риджънтс ги чакаха напълно обучените леля Пудинг и леля Иконом.
Всички много се изненадаха, като видяха, че леля Иконом е обута в панталони.
— Нямаше ли да ви стои по-добре една хубава черна рокля и бяла престилка с къдрички? — попита доста притеснено мисис Душкинг, защото леля Иконом все пак не беше нейната бавачка.
— Икономът трябва да носи панталони — решително заяви леля Иконом. — Но престилка ще си набавя още утре — с къдрички. Тя ще внесе нотка на оригиналност.
Така и стана.
Освен това лелите не искаха вече да им викат „лельо“, а да ги наричат по име, както му е редът. Ала, макар да можеш да се обръщаш към иконома с „иконом“, готвачката в никой случай не можеш да наричаш „пудинг“. Така че в крайна сметка на лелите им викаха просто „лельо, миличка“ — както и преди.
Няколкото щастливи седмици след завръщането на кучетата и Душкингови от медените им месеци се случи нещо още по-хубаво. Мисис Душкинг заведе Понго и Мисис при добрия им приятел — Великолепния ветеринарен лекар, който живееше от другата страна на парка, и се върна у дома с чудната новина, че Понгови скоро ще станат родители. Кученцата се очакваха след един месец.