Ал поклати глава.
— Цял живот отишъл на вятъра.
— Глупости! — възразих аз. — Един добър живот никога не е пропилян. Дали е могъл да бъде по-добър? Да. Мога ли аз да го направя по-добър? Ако съдя по вчерашните случки, вероятно да. Но не в това е въпросът.
— Че в какво тогава? Защото на мен това ми напомня досущ на Каролин Пулин, пък нейният случай вече е проверен. Да, миналото може да се променя и не, светът не се пука като балон, ако промениш миналото. Ще ми налееш ли още кафе, Джейк? Налей и на себе си — прясно сварено е и май точно това ти трябва в момента.
Докато наливах кафето, забелязах няколко сладки кифлички. Предложих му една, но той поклати глава.
— Боли ме да преглъщам твърда храна. Ако държиш да ме снабдиш с малко калории, в хладилника има една опаковка енергийни шейкове. По мое мнение имат вкус на охладени сополи, но някак успявам да ги преглътна.
Когато му занесох шейк, налят във една от винените чаши, които бях видял в кухненския му шкаф, той се разтресе от смях.
— Да не мислиш, че това ще му подобри вкуса?
— Може, ако си представиш, че пиеш пино ноар.
Той нагълта половината шейк, като явно се бореше с желанието да го избълва обратно. В крайна сметка се пребори със стомаха си, но остави винения бокал и пак придърпа чашата с кафе. Не отпи, само обви ръцете си около нея, сякаш се опитваше да попие част от топлината й. Като го гледах, си промених мнението за времето, което вероятно му оставаше.
— Добре, защо тази история е по-различна?
Ако не беше толкова болен, щеше и сам да съобрази — сечеше му пипето.
— Защото Каролин Пулин никога не е била особено подходящ опитен образец. Ти не си спасил живота й, Ал, само краката й. И в двете алтернативни реалности тя е водила добър и съвсем обикновен живот — независимо дали Калъм я прострелва или ти се намесваш. И в двата варианта тя не се е женила, и в двата варианта не е имала деца. Все едно… — за момент не можех да намеря точните думи. — Не се сърди, Ал, но това, което ти си направил, е все едно докторът да спаси нечий инфектиран апандисит. Това е чудесно за апандисита, но той така или иначе не изпълнява никакви жизнено важни функции. Разбираш ли за какво говоря?
Той отговори утвърдително, но ми се стори малко раздразнен.
— Каролин Пулин беше най-доброто, което можех да направя, приятел. На моята възраст времето е ограничено, даже да не си болен. Знаеш, че бях метнал око на много по-голям залък.
— Не те критикувам. Обаче семейство Данинг са много по-добри кандидати за проверката, защото не говорим само за едно парализирано момиче — колкото и ужасно да е било това за семейството й. Говорим за четирима загинали и пети тежко ранен с последици за цял живот. Пък и ние го познаваме. След като си получи дипломата, аз го доведох в закусвалнята за по един бургер и ти ни почерпи. Помниш ли?
— Да, а после ви снимах за стената.
— Ако се справя — ако попреча на баща му да размаха чука — мислиш ли, че снимката все така ще виси на стената ти?
— Не знам — отвърна Ал. — Може би не. Може дори да не помня, че е имало такава снимка.
Нямах желание да теоретизирам чак дотам, затова пропуснах забележката му без коментар.
— Освен това, помисли и за другите три деца — Трой, Елън и Туга. Ако оцелеят и пораснат, поне някой от тях ще се ожени. Може би Елън ще стане известен комик. Нали Хари е написал, че била забавна колкото Лусил Бол — приведох се напред. — Единственото, което искам, е по-добър пример за последиците от промяната на един вододелен момент. Искам да го проверя, преди да се захвана с нещо толкова сериозно като убийството на Кенеди. Какво ще кажеш, Ал?
— Ще кажа, че разбирам, какво имаш предвид — Ал сви рамене.
Беше болезнено дори само да го гледам, но когато тръгнах да се изправям, той ми махна да седна обратно.
— Чакай, не мърдай от там. Имам нещо за теб в другата стая. Ще ти го донеса.
7
Беше тенекиена кутия. Той ми я подаде и ми каза да я занеса в кухнята. Каза, че ще е по лесно да разгледаме нещата върху масата. След като седнахме, той отключи кутията с ключ, който носеше на врата си. Първото, което извади отвътре, беше дебел жълт плик. Отвори го и изсипа от там голяма камара банкноти. Аз вдигнах една зелена хартийка и я огледах с любопитство. Беше двадесетачка, но вместо Андрю Джаксън, на лицевата страна видях Гроувър Кливланд, който едва ли би попаднал в нечий списък на десетте най-велики американски президенти. На гърба бяха изобразени локомотив и параход, които изглежда всеки момент щяха да се сблъскат, точно под надписа „Банкнота от федералния резерв“.