— Приличат на фалшиви пари от Монополи.
— Не са. Освен това сумата не е толкова голяма, колкото може би ти се струва, защото няма банкноти по-големи от двадесет долара. В наши дни, когато един резервоар бензин ти излиза тридесет-тридесет и пет долара, петдесет доларова банкнота няма да се стори необичайна на никого, даже в малък магазин. Но тогава е било различно, а ти най-добре да не привличаш внимание.
— Това е печалбата от твоите залози?
— Донякъде. Повечето са просто спестявания. От ’58-ма до ’62-ра работих като готвач, точно както тук, а мъж, който живее сам може да спести доста, особено, ако не си пада по скъпи мадами. И аз не си падах. Нито пък по евтини, в интерес на истината. Бях в добри отношения с всички без да се сближавам с никого и те съветвам да постъпиш по същия начин. Не само в Дери, но и в Далас, ако все пак решиш да отидеш — той разбърка купчината пари с тънък пръст. — Ако не съм объркал сметките, тук има към девет хиляди. Днес биха се равнявали на около шестдесет.
Аз бях зяпнал камарата банкноти.
— Значи, парите се връщат с теб. Не изчезват, колкото и пъти да използваш заешката дупка? — това вече го бяхме обсъждали, но аз още се опитвах да го прекарам през главата си.
— Аха, само че си остават и там — всичко се връща както е било, нали помниш?
— Това не е ли парадокс?
Той ме погледна. Изглеждаше изтощен и явно губеше търпение.
— Не знам. Да се задават въпроси, за които няма отговор е загуба на време, пък на мен и без това не ми остава много.
— Извинявай, извинявай. Какво друго държиш там?
— Нищо особено. Но за наш късмет, ти нямаш и нужда от кой знае какво. Времената са били различни, Джейк. Знам, че това го пише в историческите книги, но няма как да го проумееш наистина, докато не поживееш там.
Той ми подаде карта за социална осигуровка. Номерът й беше 005–52–0223. Беше на името на Джордж Т. Амбърсън. Ал извади от кутията химикал и ми го подаде.
— Подпиши я.
Взех химикала, който явно беше рекламен сувенир. По дължината му пишеше: „Поверете своята кола, на мъжа, окичен със звезда! Тексако“.. Аз подписах, като през цялото време се чувствах като Даниъл Уебстър, който сключва своята сделка с дявола. Понечих да му върна химикала, но той поклати глава.
Следващото, което се появи от кутията, беше шофьорската книжка на Джордж Т. Амбърсън, издадена от щата Мейн. Според нея аз бях висок метър деветдесет и два, със сини очи, кафява коса и с тегло около деветдесет килограма. Рождената ми дата беше двадесет и втори април, 1923 г, и живеех в Сабатус на улица Блубърд №19, което беше реалният ми адрес през ’11-та.
— Познал ли съм колко си висок? — поинтересува се Ал. — Наложи се да налучквам.
— Почти си познал — подписах и шофьорската книжка, която не беше нищо повече от парче картон с цвят Бюрократично бежово. — Няма ли снимка?
— В щата Мейн ще минат години, докато почнат да слагат снимки по шофьорските книжки, приятел. Както и във всички останали 48 щата.
— Четиридесет и осем?
— На Хавай му остава още една година преди да стане част от САЩ.
— О — усетих, че ми е трудно да си поема въздух. — Значи, ако те спрат за превишена скорост, полицаят ще приеме на доверие, че това е именно твоята шофьорска книжка?
— Че защо не? Ако споменеш нещо за терористична атака през ’58-ма, хората ще си помислят, че говориш за младежи, дето си играят на Гътни кравата. Подпиши и тези.
Той ми подаде клиентска карта на Херц, карта за зареждане с гориво от Сити Сервиз, карта Дайнърс Клуб и карта Американ експрес. Последната беше целулоидна, а картата Дайнърс Клуб беше картонена. Върху всяка от тях се виждаше името на Джордж Амбърсън — очевидно напечатано на пишеща машина.
— Следващата година ще можеш да се сдобиеш с истинска пластмасова АмЕкс, ако искаш.
Аз се усмихнах.
— Нямам ли чекова книжка?
— Можех да ти взема и чекова книжка, но каква полза? Какъвто и документ да бях попълнил от името на Джордж Амбърсън, при следващото връщане обратно от него няма да има и следа. Нито пък от парите, които бих вложил в сметката.
— О, вярно — чувствах се като пълен идиот.
— Не си го слагай на сърце, естествено всичко това е съвсем ново за теб. Наистина би било добре да си отвориш сметка, но гледай да не е повече от хиляда долара. Дръж повечето пари в брой и гледай винаги да са ти под ръка.
— В случай че се наложи да се върна бързо?
— Точно тъй. Освен това, тия кредитни карти могат да послужат само да ти уплътнят новата самоличност. Сметките, дето съм отворил, за да получа картите, няма да са там, когато ти се върнеш. Обаче кой знае, картите може и да ти послужат.