3. Да изкарам касапина виновен за някакво престъпление.
4. Някак да неутрализирам касапина.
Тук спрях. Хладилникът изключи, не се чуваха никакви самолети и по Харис Авеню нямаше движение. За момент останах сам с вентилатора и незавършения си списък. Накрая написах последната точка в списъка.
5. Да убия касапина.
След това смачках листа, отворих кухненската кутия кибрит, поставена до печката за запалване на газовите котлони, и драснах една клечка. Вентилаторът веднага я изгаси и аз пак си помислих колко трудно е да се променят някои неща. Изключих вентилатора, запалих втора клечка и я приближих до смачкания лист хартия. Когато се разгоря, го пуснах в мивката, изчаках го да догори и после отмих пепелта в канала.
След това господин Джордж Амбърсън си легна.
Но дълго не успя да заспи.
5
Бях все още буден и обмислях списъка, когато и последният самолет за нощта профуча над покрива половин час след полунощ. Обаждането в полицията отпадаше. Този вариант можеше да свърши работа с Озуалд, който щеше да заяви вечната си любов към Фидел Кастро и в Далас, и в Ню Орлийнс, но с Данинг нещата бяха различни. Той беше важен и уважаван член на тази общност. А кой бях аз? Някакъв непознат в град, който изобщо не обичаше пришълци. Същият следобед, на излизане от дрогерията пак бях видял Без Тиранти и неговата групичка пред Сънливия сребърен долар. Този път носех работнически дрехи, но пак си спечелих техния хладен „ти пък за к’ъв се мислиш“ поглед.
Но дори да бях живял в Дери осем години, вместо осем дни, какво изобщо бих могъл да кажа на полицията? Че съм получил видение, според което Франк Данинг ще убие цялото си семейство на Хелоуин? Това със сигурност щеше да се приеме добре.
Малко повече ми допадаше идеята да се обадя анонимно на самия касапин, но това беше опасен ход. Веднъж щом разговарях с Франк Данинг — на работа или в пансиона на Една Прайс, където несъмнено щяха да го повикат на общия телефон в дневната — щях да променя хода на събитията. Такова обаждане можеше да му попречи да убие семейството си, но можеше да има и обратен ефект и да го прати отвъд несигурния ръб на разума, на който той сигурно едва се крепеше зад приветливата като на Джордж Клуни усмивка. Вместо да предотвратя убийствата, можеше да стана причина те да се случат по-рано. За момента знаех какво щеше да се случи и кога. Ако говорех с него, това щеше да се промени.
Да го натопя за някакво престъпление? Това може да върши работа в шпионските романи, но аз не бях агент на ЦРУ, а нищо и никакъв учител по английски.
Следващата точка в списъка беше да неутрализирам касапина. Добре, но как? Може би да го блъсна с колата когато тръгне от авеню Милосърдие към улица Косут, понесъл чука и намерението да го използва смъртоносно? Освен ако не извадех страхотен късмет, щях да бъда заловен и арестуван. А имаше и друго — ранените хора оздравяват. Той можеше да направи втори опит щом си стъпеше на краката. Докато лежах в мрака, тази вероятност ми се струваше все по-реална. Понеже миналото не обичаше да бъде променяно. Миналото беше твърдоглаво.
Единственият сигурен начин беше да го проследя, да изчакам, докато остане сам, и да го убия. Най-простият план е най-добър, тъпако.
Но и пред този вариант имаше пречки. Най-голямата от тях — не бях сигурен дали ще мога да го направя. Вероятно бих могъл да убия човек в напечена ситуация — за да спася себе си или някой друг — но предумишлено убийство? Дори да знаех, че жертвата ми ще убие жена си и децата си, ако не му попреча?
Или… какво ако го убиех, но ме заловяха преди да успея да избягам в бъдещето, където съм Джейк Епинг, а не Джордж Амбърсън? Ще бъда съден, признат за виновен и изпратен в щатския затвор Шоушенк. И точно там щях да се намирам в деня, когато Озуалд щеше да застреля Кенеди в Далас.
Но и това не беше най-големият проблем. Изправих се и прекосих кухнята до миниатюрната си баня. Влязох в тоалетната, седнах на чинията и подпрях чело на дланите си. Бях приел, че съчинението на Хари казва истината. Ал се беше съгласил с мен и вероятно точно това се беше случило. Хари беше две-три крачки отвъд здравия разум, а такива хора е много по-малко вероятно да опитат да пробутат за действителна някоя своя фантазия като убийството на цяло семейство. Но все пак…
„Деветдесет и пет процента вероятност не са сто“, беше казал Ал и при това беше говорил за самия Озуалд. Ако оставим настрана всички теории на конспирацията, той беше единственият, който е могъл да извърши убийството и въпреки това Ал не можеше да се отърве от онези досадни последни съмнения.