Но Краузе се бавеше.
Мерит се изкушаваше да се спусне и надникне в прохода. Очите му бяха свикнали с тъмнината и със сигурност щеше да види силуета на Краузе, очертан на бледосиния фон на отвора, но ако напуснеше позицията си, рискуваше да изгуби предимството на изненадата. Дишаше бавно и нито веднъж не помисли за увисналия само на няколко метра над него труп.
После водата се раздвижи — някой плуваше в мрака.
Мерит моментално престана да диша и се заслуша за съскането на друг регулатор. Защо Краузе се връщаше с изключен прожектор? Дали подозираше какво му готви?
След като не чу нищо, той внимателно си пое дъх и неволно се вторачи в мрака над себе си. Ами ако Рено го беше надхитрил, задържайки дъх още няколко секунди — колкото Мерит да го пусне и да се извърне? Може би беше задействал резервната си бутилка?
Водата около него отново се раздвижи. В залата наистина имаше още някой. Той се пресегна за ножа си.
Нечия ръка го изпревари и отскубна канията от крака му. После две ръце се вкопчиха в предмишниците му и го повлякоха надолу.
Мерит пое дълбоко дъх и се приготви за прерязването на собствения му въздушен маркуч.
Вместо това го ослепи дезориентираща светлина.
В мига преди очите му да помръкнат, той видя двама водолази с лъскави ребридери, от които не излизаше въздух, и обсидианово черни визьори, които блестяха на обхващащите целите им лица маски.
Бяха използвали прибори за инфрачервено виждане, за да го уловят.
Следващият им ход беше неизбежен. И той щеше да постъпи така на тяхно място.
Да убие врага.
3.
Никой не обърна внимание, когато Дейвид Уиър влезе в оживеното фоайе на хотел „Хей-Адамс“. Колкото и висока скорост да вдигаше при възможност в тази късна петъчна вечер, шофирането от Роквил, щата Мериленд, до центъра на Вашингтон, му отне малко повече от час, по-голямата част от който прекара в задръствания на Джордж Уошингтън Мемориъл Паркуей. Нямаше възможност да се преоблече и носеше дрехите, с които беше отишъл на работа: дънки, маратонки „Найки“, измачкана бяла риза и тясна черна вратовръзка, единственият му компромис към лабораторния дрескод.
Тази вечер повечето посетители в облицованото с тъмна дървена ламперия и огряно от кехлибарена светлина фоайе бяха по делови костюми, освен няколко жени с пищни бални рокли. Такова си беше това място. И все пак, тъй като историческият хотел се намираше точно срещу Белия дом и привличаше клиентела от дипломатическите среди, трябваше да се очаква и смесица от официалност със съответните национални особености. Нито той, нито дънките му щяха да привлекат внимание. В този град царуваше политиката, не модата.
Той застана на входа на лоби бара с раница в ръка. С малките си квадратни маси, приглушено осветление, високи тапицирани столове и множество тихи разговори, заведението ненапразно се наричаше „Извън протокола“. Имаше сложен, многопластов звуков фон, който при друг случай Дейвид щеше да запише за колекцията си.
Той плъзна поглед из помещението в търсене на човека, с когото се беше срещал предишните два пъти — висок мъж с безизразно лице и бръсната глава. Вместо това към него се приближи непознат с телосложение на състезател по силов трибой и гъста, жилава черна коса, намазана с тел. Прическата щеше да отива на някой десетина години по-млад от него и не подхождаше на месестото му лице. Тъмният костюм на тънки мръснобели райета беше най-малко двайсетгодишен. Човек оставаше с цялостно впечатление за лоша дегизировка.
— Уиър, нали?
Дейвид напълно съзнаваше, че с това, което се готви да направи и е правил преди, рискува свободата и живота си. При тези обстоятелства нямаше намерение да разговаря с непознат.
— Чакам един приятел.
— Мерит го няма. Аз ще проведа срещата.
— Къде е той?
В дрезгавия глас на Райето се долавяше слаб тексаски акцент.
— На оня остров, дето го прати ти.
Подозренията на Дейвид се засилиха.
— Как е разбрал точно на кой да отиде? — Бяха изминали едва пет седмици, откакто продаде на Мерит втората флашка с файлове, очертаващи евентуалния общ географски произход на неговата и на още неколцина злощастници нечовешка ДНК. — Аз свързах втората група най-общо с Полинезия — това са над сто големи острова.