- Това навярно потвърждава, че Айрънуд е откраднал базата данни ГСРСА за собствена употреба...
- Както ти така любезно предположи.
- ... а не за да я продаде на нашите врагове, каквито имаме предостатъчно.
- Фактът, че има за какво да я използва, не означава, че не възнамерява да я продаде. И не забравяй, той я е изменил по някакъв начин, увеличил е разделителната способност. Възможно ли е толкова много да иска да открие ония свои... - Не можеше да се насили да го произнесе.
Роз обаче можеше.
- Извънземни бази ли?
- Да, тях. Може да е сключил сделка с дявола. Или поне с някой дявол.
- Ами третата страна? Някой е взривил тия бази. Кой може да го е направил?
Агентът се опита да намери прагматично решение.
- В реалния свят, в който аз живея, може да е всеки, който иска данните за себе си и се стреми да скрие факта, че ГСРСА може да се използва за търсене на подземни комплекси. - Той погледна партньорката си, знаеше какво ще му отговори. - А в твоя свят?
- Елементарно. Някой вече знае какво представляват извънземните бази и не иска Айрънуд да ги открие.
Лайл беше прекалено уморен и вкочанен от студ, за да продължава тази игра.
- Наистина ли вярваш, че онова там вътре е построено от извънземни? — Той погледна към първия отвор в скалата, пред който се бяха събрали повечето полицаи. Двама говореха по радиостанциите си. Нещо бе привлякло вниманието им.
- Честно ли? - попита Роз.
- За предпочитане.
- Ако извънземните са толкова умни, че да дойдат чак тук... и не искат да разберем, че са били тук... значи са достатъчно умни и да скрият базите си по-успешно. Нямам представа какво има вътре, нито кой го е построил, но във всички случаи е нещо тукашно.
Лайл впери очи в нея.
- Значи не е извънземна база.
Тя поклати глава. От мократа ѝ коса падаха капчици. Очарователна гледка.
- Все пак ти още вярваш в извънземни.
Роз се усмихна.
Лайл въздъхна. Усети, че телефонът му вибрира, и затършува из полицейския дъждобран. Успя да го извади навреме и отговори.
- Агент Лайл, тук е полковник Ковински - чу се женски глас.
- Да, полковник? - Той се приближи до Роз, за да може и тя да чува разговора. Асистентката му избели очи и натисна един клавиш.
Гласът на Ковински прозвуча от външния говорител.
- ... нечовешката ДНК. - Тя замълча в очакване на отговор.
- Повторете, полковник. Нещо прекъсна.
- Казах, че моят екип успя да идентифицира източника на нечовешката ДНК във файловете, които Дейвид Уиър открадна.
- Ясно. Неандерталска ли е?
- Нищо подобно. Източникът е Дейвид Уиър. Секвенирал е собствената си ДНК.
- Полковник, да не искате да кажете, че... - Лайл се поколеба в търсене на подходящите думи.
Роз изобщо не се затрудни.
- Полковник Ковински, тук е агент Марано. Искате да кажете, че Дейвид Уиър не е човек, така ли?
Ковински отговори типично рязко и неангажиращо.
- Въздържам се от каквато и да е интерпретация на тези резултати. Официално мога да кажа само, че генетичната структура на Уиър съдържа секвенции, които обикновено не се срещат в човешкия генетичен код.
Лайл даде знак на Роз да мълчи.
- А неофициално, полковник? Можете ли да ни кажете нещо повече, което да ни насочи?
- Неофициално... - Последва толкова дълго мълчание, че Лайл погледна дисплея, за да се увери, че все още има връзка. - Неофициално, генетичната му структура не е човешка. И той не е единственият.
- Другите файлове, които е продал... съдържали са информация за хора със същата... грешна ДНК, така ли?
- Намерил е трийсет - от три милиона.
Роз вдигна ръка, искаше да зададе въпрос. Лайл кимна.
- Полковник, пак е Марано. Може ли да се установи откъде идва аномалната ДНК? Сигурни ли сте, че не е просто случайна мутация?
- Ще ви го кажа направо, агент Марано, всяка мутация, която се проявява в трийсет различни семейства от четири различни места, не е случайна. Не знам откъде идва. И второ, ако някой не ми даде разрешение да включа външни специалисти, дори не мога да започна такова проучване.
- Разбирам - отвърна Лайл. - Ще ви се обадя, полков-ник. Благодаря ви.
- Ще чакам. - Връзката прекъсна.
Не му се искаше да мисли за значението на тази информация, но знаеше, че се налага. Колкото и шантаво да звучеше, нима случаят наистина имаше някаква връзка с извънземни?
Роз явно отгатна, че той води вътрешна борба.
- Знаеш ли, що се отнася до това следствие, не е нужно ние да имаме мнение за извънземните. Трябва да знаем само мнението на Айрънуд, а ние вече го изяснихме.
Тя имаше право и Лайл трябваше да го признае. Неговата задача не се изразяваше в разплитането на голяма мистерия. Просто трябваше да намери ГСРСА, да не допусне да попадне във вражески ръце и да арестува извършителите на кражбата. После Роз и Ковински можеха да си играят на „Досиетата X" колкото им душа иска. Самият той възнамеряваше да иде за риба.