Лайл взе решение.
- Нямаме повече работа тук. Ще вземем следващия самолет за вкъщи и ще се съсредоточим върху разпита на компютърджиите на Айрънуд.
- Устройва ме - отвърна Роз. Той ѝ подаде телефона си.
- Резервирай билети.
В този момент покрай тях забързано минаха двама парамедици. Стъпките им хрущяха по камъните. Носеха сгъната носилка към група работници и полицаи до отвора в скалата.
- Ранен ли е някой? - попита Лайл.
- Има затрупан човек - извика единият, докато отминаваха.
Лайл и Роз се спогледаха и бързо тръгнаха след тях. Тя се опита да затвори големия черен чадър, не успя и го хвърли на земята.
Стигнаха точно когато по скалния склон спускаха окаляно тяло.
Тялото помръдна. Човекът беше жив.
Специалният агент си проправи път до носилката и показа служебната си карта.
- Познавате ли го? - попита едно ченге.
Лайл го позна, въпреки калта и кръвта.
- Не резервирай билети - каза на Роз той. - Оставаме.
На носилката пред него лежеше по-ценен от Дейвид Уиър човек. Човек, който много по-добре познаваше Айрънуд и неговата незаконна дейност.
Синът му.
37
- А сега? - попита Джес и приближи стола си до този на Дейвид.
Преди едно денонощие едва се бяха спасили на скалистия бряг на Корнуол, а тя все още не можеше да каже, че знае нещо за него. Нямаше и представа защо предишната вечер ѝ се е струвало толкова естествено да сподели с него тайните си и да му даде своя кръст. Имаше само едно обяснение: той трябваше да е от Семейството.
На широкия метър и половина компютърен екран пред Дейвид пъстрееха ярки цветове. В малкия кабинет цареше тишина, климатикът поддържаше прохлада. Отсъствието на прозорци допринасяше за почти херметичната изолираност. Стаята предполагаше оптимална концентрация върху конкретната задача: обикновено геологическо картиране, а в момента - археологическа реконструкция.
- Свалени са всички снимки от картите памет - каза Дейвид. - Ще ги прегледаме, ще изберем най-добрите и после ще накараме програмата да ги съшие в едно изображение.
Той започна да пише на сложната клавиатура и на екрана се появи яркозелен фон, върху който плуваше фирменото лого на „Халдрон Ойл" — един от десетките енергийни холдинги с централи в Абърдийн. Лесно получиха пълен достъп до неговите ресурси. Не заради влиянието на Семейството, а благодарение на личните връзки на Джес, която беше работила за „Халдрон" в тундрата.
По време на неочаквания си полет до Цюрих преди месец тя продиктува своя доклад за характера и произхода на гробовете, открити от екипа, който строеше арктическия петролопровод на компанията. Независимо от желанието на Чарли Уджарак, древните жители на онова отдавна изчезнало селище нямаха връзка със съвременното инуитско население на района.
Докладът спести време и пари на „Халдрон Ойл" - от порядъка на месеци и милиони. От полза се оказа също фактът, че Лайънъл Къртс, проектният мениджър на компанията, официално обяви, че тя му е спасила живота. Джес не искаше благодарности. Просто изпитваше облекчение, че не е загинал заради нея.
- Започваме - съобщи Дейвид. - Кажи ми кога да спра.
Тя се наведе към екрана. Онова, което щеше да види сега, не беше зървано от човешко око от хилядолетия. Не можеше да има нищо по-важно. И за нея, и за Семейството.
Дейвид прескочи три преекспонирани снимки и стигна до първата фотография на стенната карта. Косъмчетата на тила ѝ настръхнаха. Изключително произведение на изкуството - чисти цветове, майсторско изпълнение. В изображението нямаше нищо примитивно.
- Ония линии, дето пресичат океаните, може да са морски пътища - отбеляза Дейвид.
Джес си мислеше същото.
- Та въпросът ми е, наистина ли тая карта е дело на култура, която е успяла да картографира целия свят около девет хиляди години преди европейците, а историята някак си е забравила за това?
- Моето семейство не забравя - отвърна тя.
- Но Джес, да картографираш целия свят с кораб е работа за много поколения. Стотици пътешествия. Може би хиляди, ако се замислиш колко кораби могат да изчезнат в морето. - Той вдигна вежди. - Знам, че според вашите Предания Първите богове са били високоразвити, но чак пък толкова?!
- В Преданията е казано, че Първите богове са ни пръснали по Дванайсетте вятъра. Не се обяснява как. Но е логично да сме се отправили на път с платноходи - понеже се движат с вятърна енергия.