- Откъде ще започнем?
Джес пое дълбоко дъх, развълнувана и обзета от опасения.
- От Корнуол.
Той уголеми тази част от картата и започнаха. За по-малко от двайсет минути те свършиха работа за цели поколения. Дванайсет храма по целия свят.
- Нещо друго? - попита Дейвид.
Освен вече известните четири обекта, с островръх кръст бяха означени един храм на Малта, два в Африка и по един в Тибет, Индонезия, американския Югозапад, южния край на Южна Америка и крайбрежния район на Канада. Всички точки бяха свързани по море с червени линии. Черните линии показваха пътища по суша и свързваха пристанища, нито едно от които не беше храм. По тези маршрути имаше над четирийсет отделни пункта.
Но освен дванайсетте храма, обозначени с островърхия кръст, нямаше тринайсети обект, който да предполага местонахождението на Белия остров.
- Джес, на какъв език са написани Преданията? В оригинал, искам да кажа.
- Най-ранната известна ни версия е клинописна. Не знаем дали има по-древни. Но какъвто и да е бил писменият език, който са ни дали Първите богове, най-вероятно тъкмо той е източникът на всички други писмени езици, едновременно появили се по света. Същото се отнася за земеделието. Плодородният полумесец в Предна Азия, одомашняването на ориза в Китай... земеделието възниква едновременно по целия свят. Ме-галитните обсерватории. Всички тези неща са ни дар от тях.
- Ясно. - Дейвид забарабани с пръсти по бюрото до клавиатурата. - Чудя се дали има вероятност „Белият остров" да е грешен превод или да има друго значение.
- Не е толкова просто. - Хрумна ѝ нещо странно. Все едно беше ученичка и имаше за домашно сама да подготви следващия урок. Терминът не идваше само от Преданията. Дейвид я бе попитал как Семейството е успяло да запази всичките си тайни. Всъщност не бяха успели.
- В известен смисъл моето Семейство не е чак толкова различно. В много култури се разказва за тайнствени посетители, оставили ценни дарове на хората. В ац-текските легенди тези странници идват от място, наречено Ацтлан, което се превежда като „Бял остров". Ин-дуистките йоги, достигнали най-висше познание, обитават Швета-Двипа, което също означава „Бял остров". А Тибетците вярват, че единствено „Белият остров" ще избегне всемирната катастрофа, защото е земята на вечността. С други думи, не сме само ние.
Дейвид се завъртя и я погледна, сякаш току-що беше казала нещо поразително.
- Обаче земята не е вечна, нали?
- Моля?
Знаеш ли какъв е проблемът с тая карта?
- Че не е точна ли? - Джес и сама го виждаше. И как можеше да е точна, като се имаха предвид древността й и условията, при които Първите богове бяха картографирали света? Естествено, че не можеше да се мери със съвременните картографски методи.
- Разликите може да не са въпрос на точност. - С грейнало от хрумналата му идея лице, Дейвид се обърна към картата на екрана. - Англия е свързана с Европа. Сицилия е свързана с Италия. — Той отново погледна Джес. - Преди девет хиляди години морското равнище при Корнуол трябва да е било най-малко осемнайсет метра по-ниско. Колко ниско трябва да е било, та светът да е изглеждал като на тая карта?
Джес си припомни първите си курсове по геология.
- Англия и континентът определено са били свързани с провлак. При още шест-седем метра по-ниско морско равнище той е бил суша - но това трябва да е било най-малко около хиляда години преди създаването на картата. За Сицилия и Италия не съм сигурна. Когато за последен път са били свързани, причината може да е била понижаване на морското равнище, земетресения или комбинация от двете.
- Значи тая карта е изключително важна. Тя показва местоположението на храмовете, но не и на Белия остров. И явно се основава на други карти, направени поне хиляда години преди да я нарисуват на стената.
Джес не разбираше какво има предвид Дейвид.
- Стига нашето датиране да е вярно. Възможно е храмовете да са построени преди девет хиляди и осемстотин години, тоест не много по-късно от времето на съставянето на по-ранните образци.
- Все пак има разлика, Джес, и ако са преработвали картите, да речем след няколко века, картографите трябва да са знаели за същественото повишаване на морското равнище.
Тя още не разбираше.
- Добре де...
- Следователно земята не е вечна. И тая карта вече е била остаряла.
- „Тази карта" ли? И друга ли има? - Джес отново се вгледа в екрана, като се питаше какво е пропуснала. - Да не е нарисувана върху нещо? Като палимпсест.
Дейвид се усмихна широко, сякаш пак я дразнеше.
- Не върху, а под нещо. - Той бръкна в джоба си, но преди да извади онова, което търсеше, Джес най-после загря.