- Точно така. Той избяга - продължи Лайл. - Голямата риба. Но за утеха имаме теб. Измъкнахме те от дупка в земята в Англия. Между другото, няма данни да си влизал в тая страна. Впечатлен съм, обаче това потвърждава факта, че имаш опитни съучастници. В сговарянето.
- Няма никакво сговаряне. Моят старец... - Младши се усети.
- Какво твоят старец?
Младши затвори очи. В размътения му от морфина ум несъмнено витаеха картини от живота в затвор с максимално строг режим.
- Какво трябва да направя?
- Да отговориш на някои въпроси.
- Какви например?
- Къде е Холдън-старши? Къде е базата данни? Как я е получил? На кого се кани да я продаде? Какво...
- Няма да я продава на никого!
- Тогава какво прави с нея?
- Търси... оная подземна съборетина, от която ме измъкнахте. Руини, разбирате ли? Вече откри няколко такива по целия свят.
„Едно на нула за Роз" - помисли си Лайл.
- Кой му помага в това?
Лицето на Младши се сгърчи и той потрепери от болка.
- Натаниъл Мерит. Копелето, дето ме заряза там долу. Той върши мръсната работа за моя старец. - Погледна Лайл в очите и добави: - Ето ви го вашият убиец. Не съм аз.
Агентът скри изненадата си и промени тактиката. Очакваше Младши да назове Китай, Русия или друга неприятелска държава като врага, който помага на Айрънуд да използва ГСРСА, а не физическо лице.
- Кого е убил?
- Ако ви кажа каквото знам, ще ме пратите ли в „Левънуърт"?
- Ако ни съдействаш, и аз ще ти съдействам. Не забравяй какво ти казах: ти не си голямата риба. - Лайл премълча за останалата част от сделката. Беше прекалено рано да очаква от него да предаде баща си. Трябваше да го изработи внимателно. - Добре, да се върнем на тоя Мерит. Какъв е той? Каква е връзката му с баща ти? И кого е убил?
Устата на пациента се изкриви в неприятна усмивка. След миг той изпъшка - устната му се беше сцепила. Но разказа на Лайл всичко.
- Да, знам, знам, пълна каша - каза Айрънуд на жената, за която се беше венчал преди трийсет години.
- Изобщо не съм си мислил, че ще се стигне чак дотук. Обзалагам се, че и ти не си. — Той замълча замислено.
- Винаги си ми повтаряла „Холди, проблемът ти е, че когато искаш нещо, го искаш цялото. Така и не се научи да се задоволяваш с по-малко. Или да делиш".
Милиардерът въздъхна и се почеса по темето през сламената шапка. Този следобед слънцето на Вануату жареше силно и по скалпа и лицето му постоянно се стичаха струйки пот. Все пак от близо три години не беше разговарял с Нан. Можеше да понесе жегата още малко.
- Така и не се научих - призна той. - Изобщо.
Опря се на бялата мраморна надгробна плоча и тромаво коленичи, за да намести букета, който беше оставил. Стрелиции. Любимите ѝ цветя. Също като този райски остров.
- Чакай да махна тия неща. - Той разчисти няколкото жълти листа, паднали от други букети - онези, които пращаше всеки ден. - Трябва да си поговоря с Етиен за това. Да поддържа чистота. Като знам колко много държеше... О, Нан. Липсваш ми, момичето ми. Ужасно ми липсваш.
Едрият мъж постави длани върху плочата с надпис „Нанси Лу Айрънуд, любима съпруга и майка" и опря чело на ръцете си.
- Обаче аз съм подготвил всичко още отначало и ще се оправим - прошепна ѝ той. - Както винаги. Двамата с тебе.
Чу стъпки по чакъла и се озърна през рамо.
Лудия Майк стоеше пет-шест метра зад него на бялата чакълена алея, която лъкатушеше сред ниските храсти и палмите в гробището. Беше местен, който се грижеше за главната къща и при нужда шофираше ролсовете.
Младежът пак разрови чакъла с маратонка. Не искаше да му се натрапва, но държеше джиесем в ръката си.
Айрънуд изсумтя и се изправи тежко. Изтупа белите камъчета и праха от коленете си и оправи шапката си.
- Какво има, синко? - Той се насочи към шофьора си.
- Търсят ви по телефона, господин Уди.
Милиардерът се поколеба. В централния му офис имаше десетина души, които знаеха как да се свързват с него, но те използваха криптирания сателитен телефон в къщата му до пристанището. Нямаше представа кой от тях знае, че Лудия Майк му е шофьор, камо ли да има номера на мобилния му.
- Кой?
Лудия Майк сви рамене и ключиците му щръкнаха през синьо-бялата му риза на цветя. Айрънуд взе джиесема.
- Кой се обажда, по дяволите?
- Холдън Айрънуд?
- Аз пръв зададох въпрос.
- Прав сте. Джак Лайл. От Бюрото за специални разследвания на военновъздушните сили.
Милиардерът махна на шофьора си да се отдалечи и тръгна по алеята.
- Находчив човек сте, господин Лайл. „Господин" ли да ви наричам, или имате звание?
- „Агент Лайл" е достатъчно.
- Разбира се.
- И не съм чак толкова находчив. Получих тоя номер от сина ви.