Взираше се в шишенцето с кодидрамол. Чакаше да види дали ще има нужда от още. Според воинската мантра болката бе слабост, напускаща тялото. Гърбът му обаче беше пострадал зле при удара в каменната маса на съкровищницата. Нападателят, когото се наложи да убие, за да избяга от срутващия се тунел, го беше ранил с нож отдясно на гръдния кош. А глезенът му... Навехна го, когато скочи от един от отворите, пробити с взрив в скалния склон - при това от някакви си метър и двайсет височина.
Просто не му провървя.
Единственото, което поне донякъде му даваше сили да преглътне провала в Корнуол, беше гледката на тялото на Айрънуд-младши до купчината камъни в прохода само мигове преди срутването.
Тогава той вече носеше черното яке от номекс и каската на първия нападател, влязъл в съкровищницата в търсене на оцелели. Удуши го толкова бързо, че онзи нямаше време да предупреди другарите си. На излизане ликвидира и другите двама. Преоблечен като един от тях, той използва предимството си и стреля пръв.
Сега обаче, след като се оказа, че Младши е жив и снася на военновъздушните сили, бягството му от Корнуол вече не беше първата стъпка към разчистване на кашата, която му остави изтърсакът на Айрънуд.
Скъсването му с милиардера щеше да е проблем. Бившият му шеф разполагаше със средствата и имаше мотив да му запуши устата. Мерит знаеше, че за да се спаси, се нуждае от още по-сериозни средства.
За щастие знаеше и откъде да си ги осигури.
42
Джес следваше Бакана между нагъсто наблъскани бюра, разделени с ниски стени.
Административната част в дъното на коридора имаше по-приятен вид. Заради инспекторите от службата по трудова медицина и охрана на труда и лицензиращите органи, изследователите от фондацията „,Макклеъри" веднъж годишно излизаха от подземните пещери на Кантората, за да изиграят ролята на чиновници. В момента обаче бюрата пустееха и бяха завити с тежък найлон, покрит с дебел пласт червен прах.
Бакана внимателно отметна найлона от една кантонерка до задната стена. Изтегли средното чекмедже и Джес постави ръката си вътре с длан надолу и изпънати пръсти върху подложка с пластмасови щифтове. Проблесна бяла светлина и прозвуча тих сигнал. После плоскостта на стената до кантонерката плавно се плъзна настрани.
Бакана влезе първа.
Откритото стълбище се виеше надолу и водеше до помещение, голямо колкото пещерата, в която бяха паркирали ландкрузъра. В другия му край лъщеше грамаден стоманен диск - петдесеттонна бомбоустойчива врата. Тя беше отворена и разкриваше цилиндричен тунел, широк колкото двулентов път.
Влязоха вътре и скоро стигнаха до редица асансьори, спускащи се пет етажа под земята. Джес знаеше, че ако е подценила влиянието на Сю-Лин над другите пазители, може вече да са я обявили за враг на Семейството. Скоро щеше да разбере.
Вратата на асансьора рязко се отвори и нахлу хладен въздух. Джес се приготви за нападение.
Нищо.
- Каква изненада! - Виктория от Рода Кларидж, пазителка на Канбера, я грабна в прегръдките си. Както винаги нейните тюркоазеносини очи бяха изумителни на фона на загорялото ѝ лице. Правата ѝ платиненоруса коса стигаше до равнището на брадичката.
Джес веднага се отпусна. Сю-Лин не беше вдигнала тревога. Набързо измислената в самолета легенда, че Дейвид ѝ е годеник, трябваше да издържи само докато се сдобиеха с изображенията на картата на Слънчевата система.
- В моя кабинет? - предложи Виктория. - Ще ми разкажеш всичко за него.
- Има много за разказване - отвърна Джес. Виктория ѝ намигна.
- Време е за пълна изповед.
Кабинетът на Виктория беше като на всеки учен с прекалено много проекти и прекалено малко време. И двете бюра, всички лавици, всички мебели бяха отрупани със списания, статии и разтворени книги, измежду чиито страници стърчаха самозалепващи се листчета с бележки.
Пазителката на Канбера премести една от тези купчини от ръба на тъмнозелен кожен диван върху друга камара на пода. Джес се настани там, а братовчедка ѝ седна на стола си, провери лаптопа и го затвори. Събу залепващите се с велкро сандали и с въздишка изпружи загрубелите си ходила върху единствения свободен ъгъл на бюрото.
- Джеси, Сю-Лин се тревожи за теб.
Джес отново застана нащрек.
- Кога си разговаряла с нея?
- Преди няколко дни. Каза, че си изчезнала в Бостън след заупокойната служба на Флориан. Споменала си, че отиваш при тихоокеанския храм, преди да е обезопасен.
Джес разбираше, че има вероятност Виктория да е наясно какво прави тя. Имаше и друга вероятност: Виктория да е просто неволна съюзница на Сю-Лин, която я използва, за да провери дали новата пазителка няма да привлече и други в бунта си срещу Семейството.