Можеше да установи истината само по един начин. Като първа нанесе удар.
- Полинезийският храм е разрушен - отвърна тя.
- Какво?! - Виктория рязко смъкна крака от бюрото. - Как?
- С подводен взрив.
На вратата се почука и на прага се появи Бакана. Носеше поднос с покрит порцеланов чайник, чаши и чиния шоколадови бисквити. Тя ги погледна извинително, явно съзнавайки, че е прекъснала нещо.
Виктория я помоли да остави подноса върху една сравнително стабилна купчина книги и момичето побърза да излезе.
- Айрънуд ли е бил?
- Не. Сю-Лин. — На волевото лице на братовчедка ѝ се изписа единствено объркване. Това изпълни Джес с надежда.
- Защо Сю-Лин ще разруши нещо толкова ценно? И ако е вярно, откъде знаеш?
Джес пое дълбоко дъх, като се молеше да не прави грешка.
- Вилем ми каза. Точно преди да изчезне.
- Но Вилем е в Исландия.
- Дойде в Бостън на заупокойната служба на Флориан.
Виктория понечи да каже, че това е против правилата, после размисли.
- Те много се обичаха.
- А Сю-Лин не му е съобщила, че в Канада се опитаха да ме убият, точно преди...
- Да те убият?!
- Значи и ти не знаеш.
- Кога се случи това?
- Три дни след убийството на Флориан.
- Джеси, скъпа, най-добре ми разкажи всичко.
Дейвид се стресна и се събуди. Беше дрямал на грозния оранжев стол.
Джес бе казала, че той няма право на достъп в подземната част на комплекса, но веднага щом поговорела няколко минути със своята домакиня, щели да го допуснат до първия етаж, където се намирали главните жилищни помещения. Там можел да си почине, докато тя свали снимките на картата на Слънчевата система от някой компютърен терминал. Освен това можела да се свърже с няколко астрономи, получили стипендии от фондацията „Макклеъри", които щели да разтълкуват конфигурацията на планетите, изобразени на метеорита. И щели да знаят дали от картата може да се извлече конкретна дата.
Дейвид си погледна часовника, за да види колко е спал. „Час и половина?!"
Изправи се. Схванатите му мускули го боляха, а червата му куркаха. Не беше ял истинска храна от дни, но в момента имаше на разположение само кутия кола.
Отвори вратата, но не видя никого в коридора.
- Хей!
Никой не отговори.
Не знаеше порядките на това място, но му се струваше, че нещо не е наред.
Тръгна към затворената врата в дъното на коридора. Предполагаше, че Бакана е завела Джес там.
Вратата се оказа отключена и той се озова в офис, който очевидно не се използваше. Всички мебели бяха завити с найлони.
- Джес! Бакана! Хей!
Тишина.
Дейвид отпи глътка кола и се замисли за следващия си ход. И тогава чу някой в коридора. Движеше се бързо. Най-после.
Върна се при вратата и я отвори.
Към него тичаше шофьорът на ландроувъра. С оръжие в ръка.
Дейвид рязко затвори вратата...
Но я затръшна толкова силно, че тя отскочи и пак се отвори. Шофьорът стреля.
Джес чакаше с тревога, докато Виктория се взираше в една от малкото картини на стените. Портрет на сър Франсис Бейкън, един от сто четирийсет и четиримата на своето време. В едната си ръка държеше празен свитък, а в другата стискаше туарегския си кръст. По ръбовете на пурпурната му мантия със златни нишки бяха извезани думите scientia potestas est: „Знанието е сила". Един от многото цитати от Преданията, които сър Франсис бе разкрил на света за голямо огорчение на своите братовчеди.
- Вярваш ли ми? - попита Джес накрая. Виктория се извърна от портрета. На загорялото ѝ лице се бяха появили нови бръчки.
- Не е толкова просто. Ти не ми даваш нито мотив, нито сериозни доказателства. Как бих могла да повярвам, че Сю-Лин и Андрю искат да унищожат нашето наследство... и че вече са започнали да го правят? Няма основания да ги отстраним от Дванайсетте.
Джес запремигва.
- Нима е възможно да отстраниш пазител?!
- Теоретично да, но мисля, че никога не се е случвало. Знам само, че неколцина пазители са напуснали активна служба и са доизживели дните си в нашите библиотеки. „Живот на вечно изследователство" — струва ми се, че Фондацията го нарича така. Но това е по-скоро изгнание, отколкото отстраняване. - Виктория се намръщи. — Ето какъв е проблемът, Джеси. Фондацията е толкова голяма, средствата ни са толкова огромни, че всеки пазител би трябвало да е в състояние да проведе всякакво проучване, без каквито и да е пречки. Това винаги е предотвратявало споровете помежду ни.
- А разпределянето на тези средства? Според Вилем никога няма достатъчно за всичко, което всеки иска да направи.