- Това се отнася за всяка научна организация. Но ако някой от личните ни проекти не бъде одобрен тази година, ще бъде одобрен следващата. Всички сме равни, скъпа. Затова и масата е кръгла.
- Но... - Отчаянието на Джес растеше, мислите за картата на Слънчевата система отстъпваха пред нова заплаха. Ако не успееше да убеди Виктория, имаше много голяма вероятност тя да подкрепи съмненията на Сю-Лин в готовността на новата пазителка... „И аз също ще бъда обречена на ,.живот на вечно изследователство."
- Чуй ме, Виктория, Сю-Лин не спазва нашите правила - настойчиво заговори Джес. - Тя не ти е съобщила за атаката в Канада. Помисли за това, моля те. Казала ти е, че се безпокои за мен, но не ти е споменала, че вече е пратила „Крос” да ме върнат в Цюрих под принуда. Вече е унищожила един храм, а сигурно и онзи в Корнуол. Помисли още какво ще изгубим, ако не я спрем!
- Честно казано, Джеси, тези ти аргументи са още по-неубедителни.
Джес я зяпна неразбиращо.
- Ти ясно ми даде да разбера, че ти и твоя Дейвид, както и Айрънуд с неговите хора, сте били единствените, които сте знаели за храма в Корнуол. Оттук е възможно само едно логично заключение: Айрънуд го е разрушил. Което означава, че най-вероятно той е виновен и за случилото се в Полинезия. И в момента не бих разчитала много на Вилем. Откакто изгуби Флориан, той е обезумял от мъка.
Според Джес обаче един факт тежеше повече от всички други.
- Но Сю-Лин е скрила важна информация!
- И какво искаш да направя?
- Точно каквото прави тя. Не ѝ съобщавай това, което ти разказах.
- За кое?
- За всичко, особено за Дейвид.
- За Дейвид — замислено повтори Виктория. - Кога ще получите резултатите от генетичния анализ?
- Предварителните резултати - след два дни. Явно веднага ще могат да кажат дали сме роднини. Прецизирането на детайлите ще отнеме малко повече време.
- Е... поне ще е изключително интересно, ако се окаже, че Семейството има специфичен генетичен маркер. Определено изглежда логично. И това ще те улесни да го включиш в сто четирийсет и четиримата.
Джес я разбра. Съпрузите на пазителите автоматично ставаха членове на вътрешния кръг на Семейството, макар че понякога подготвителният период продължаваше години.
- Ами... - Виктория се поколеба. - Белият остров?
- Първо трябва да разшифроваме звездната карта.
- А после?
- В идеалния случай ли? - Джес знаеше какво трябва да направи, но не беше сигурна, че е възможно. - В идеалния случай ще отида на мястото, което сочи звездната карта, и ще видя какво има там - и по някакъв начин ще осведомя едновременно всички пазители и сто четирийсет и четиримата. Ако Сю-Лин и Андрю унищожават храмове, това ще им попречи.
- Защото всички ще знаят.
Джес погледна портрета на Бейкън.
- Знанието ще ни даде силата да съхраним знанието.
Виктория се замисли и Джес затаи дъх, стори ѝ се, че братовчедка й е взела решение.
И тогава оглушителен вой на сирена накара и двете да запушат уши.
- Какво става? - ахна Джес.
Пазителката на Канбера повиши глас, за да надвика сирената.
- Бомбоустойчивата врата! Затваря се!
Дейвид вдигна ръце в инстинктивен, но напразен опит да спре куршумите. Само че оръжието беше тейзър, който стреляше със стрелички. Те улучиха кутията кола и с искри рикошираха от целта си.
Реагирайки мигновено, Дейвид затръшна вратата точно когато шофьорът се хвърли към него. Разнесе се силен трясък, вратата бавно се отвори и мъжът залитна напред. От носа и устните му шуртеше кръв.
Дейвид замахна силно и го повали на пода.
Мислите му запрепускаха. В ландроувъра, който ги беше пресрещнал на портала, имаше двама души. Надникна в коридора. Нямаше никого.
Наведе се, претърси джобовете на мъжа и откри ключове и пластмасова кутийка с още стрели. Смъкна колана му и завърза ръцете му, после заключи вратата към коридора. Огледа бюрата, столовете и видя...
Нещо, което нарушаваше общата картина.
Върху една кантонерка при задната стена нямаше найлон. Средното чекмедже беше отворено.
Изтича дотам и погледна вътре. Биометричен скенер за длан - Джес и Бакана бяха влезли вътре.
Дейвид домъкна шофьора при кантонерката, развърза ръцете му и постави едната му длан върху скенера.
Прозвуча тих сигнал и един стенен панел се плъзна настрани. Дейвид завърза отново пленника си и мина през отвора.
Намираше се пред стълбище, което се виеше надолу в грамадна изкуствена пещера с масивна кръгла врата в дъното. Зад лъскавия стоманен капак се разкриваше широк тунел.
Единствените други входове или изходи изглежда бяха три по-малки открити тунели. Дейвид предположи, че водят към вратите на товарните отсеци, които бяха видели на идване.