Тя му каза за какво са дошли.
Морети наклони глава, заинтригуван и зарадван, че може да помогне на една нова пазителка.
- Проблемът не е много сложен. Слънчевата система е динамична, постоянно се променя и точното повторение на една и съща планетна конфигурация... Е, това би могло да се случи само веднъж на повече от... хм, един трилион години.
Когато се замисли за значението на този факт, той се въодушеви.
- Понеже Слънцето ще умре, разширявайки се, за да погълне вътрешните планети само след няколко милиарда години, няма да се повтори нито едно определено подреждане на планети. Което означава, че всеки момент от съвместните пътешествия на планетите е уникален.
- Мислех, че планетите по-често се подреждат по определен начин - призна Дейвид. - Например на петдесет, сто или сто и петдесет години. Нещо от тоя род.
Морети с удоволствие го просветли.
- А, терминът „подреждане" е доста разтеглив. Виждате ли, астрономите се задоволяват с малко. Ние казваме, че планетите се подреждат, когато се появяват в един и същи малък сектор от небето. Да речем, на пет-десет градуса една от друга. При някои малки групи планети това се случва по-често. Но... - ученият вдигна късия си дебел показалец, за да подчертае думите си, - никога по абсолютно еднакъв начин. И математически е лесно да се види, че които и да е две планети може доста често да застават в определено положение една спрямо друга. Които и да е три планети - по-рядко. Четири - още по-рядко. И... - с удоволствие заключи той, - колкото повече планети прибавяте към уравнението, толкова по-бързо вероятността за повторение възприема... хм, буквално астрономически пропорции.
Самотният астроном можеше да ги държи там с дни и да им разказва за звездите. Джес скришом се спогледа с Бакана и Никлас. Бодигардът посочи часовника си и тя кимна. Някой скоро щеше да открие трупа на Виктория и останалите охранители щяха да тръгнат по следите на нейните убийци.
- Е, все пак можете ли да определите датата, която показва картата на Слънчевата система, въз основа на подреждането на планетите? - попита Джес.
Морети сви рамене, разочарован, но не и изненадан, че го прекъсват.
- Si, semplice. Лесна работа. Макар че, разбира се, ако местоположенията на планетите не са изобразени точно, може и да не получим конкретна дата. По-скоро период, бих казал.
- Колко голям? - попита Дейвид.
- Може би месец, плюс-минус няколко дни.
Джес се усмихна.
- Благодаря ви. Томасо. Да започваме, когато сте готов.
- Рrеgо. - Морети отвори програма, която управляваше телескоп на Хаваите, финансиран от фондацията „Макклеъри". Отне му по-малко от десет минути да върне часовника назад през вековете, докато положението на петте класически планети и Земята съвпадна с това на картата на Слънчевата система.
- Готово - обяви той и се отпусна назад на стола си. Джес прочете датата на компютърния екран.
10-25 август 8254 г. пр.н.е.
Дейвид подаде на астронома флашка с големината на половин дъвка.
- Тук има звездна карта. Можете ли да ни кажете къде трябва да е бил наблюдателят на тая дата, за да види тия звезди?
Морети замислено издаде напред долната си устна.
- Ще трябва да предположа времето от деня. Може би полунощ, но... защо не?
Този път му отне почти двайсет минути и отговорът се получи във формата на цифров ред: географска дължина и ширина.
64° 48' 34" S 60° 54' 49" W
- Не може да е така - каза астрономът.
- Защо? - попита Джес.
Той стартира нова програма, представяща Земята като кълбо. Ученият копира цифрите в прозореца за търсене и натисна ентър.
Глобусът се завъртя, за да центрира координатите, и образът се уголеми.
- Виждате ли? Много е на юг. Трябва да е грешка. Бакана и Никлас бяха смутени, за разлика от Джес и Дейвид.
На екрана се виждаше суша, на север от която в Южния ледовит океан се вдаваше тесен полуостров.
Родината на Първите богове. Без да изрече гласно надеждите си, Джес се обърна към Дейвид и за пръв път видя отразени в очите му собствените си чувства.
- Антарктида - произнесе той. - Но това е невъзможно. Там никога не са живели хора. Не биха могли да живеят.
Джес знаеше нещо, което разбираха само хора, отрасли с Преданията.
- Народът на мрака не би могъл. Но Първите богове са били нещо повече, Дейвид, това е техният дом. Белият остров - с благоговение произнесе тя. Морети я зяпна.
Следващите думи в този споделен миг на откровение и на надежда бяха:
- Горе ръцете!
46