- А ако не е достатъчно? - попита тя. - Ако промяната все пак засегне целия свят и учените продължат да намаляват броя на тези от нас, които имат право да влизат в Залата на Пътешествениците?
Тел ’Чон имаше готов отговор.
- Тогава няма никаква надежда и няма да има значение.
- Надеждата няма количество, което може да се измери — отвърна Солон.
Накрая гласуваха да изпълнят плана и да построят кораби, за да се пръснат и разнесат знанието по света. Въпреки цялата си мъдрост Пътешествениците не бяха предприели такова пътуване, не си бяха поставили такава задача. И бяха платили цената.
За седмината, които седяха на масата в Никенк, нещата бяха ясни. Какъв смисъл можеше да има изучаването на историята, ако не да се учат от грешките на онези преди тях? А какъв смисъл имаше самата история, ако никой не я запомнеше?
47
- Знаем достатъчно за Айрънуд и можехме да си спестим адски много усилия, ако първо бяхме потърсили тук - каза Роз.
- Излишно е да ми го казваш точно сега, агент Марано - отвърна Лайл. - Пък и когато и да било.
Неговата спецчаст се намираше на паркинга на фирма в Розуел, щата Ню Мексико, даваща под наем складови клетки. На по-малко от километър и половина от Розуелския промишлен център, който се използваше от „Американ Еърлайнс", щатската национална гвардия и различни компании за самолетна поддръжка. Някогашното розуелско военно летище, където според легендите през 1947-а се разбила летяща чиния.
- Поне знаем, че човекът има чувство за хумор.
- Да се надяваме, че е само това. — Лайл забеляза въпросителния ѝ поглед, но не си направи труда да ѝ обясни.
Капитан Кингсбъро, двама специалисти от Националната разузнавателна служба, още трима агенти от Бюрото за специални разследвания и Кийша Харъл, главната програмистка на Айрънуд, бяха пристигнали с три необозначени бели вана и взет под наем шевролет „Трейлблейзър". Харъл, която бяха арестували в казиното на милиардера, носеше оранжев гащеризон, бели маратонки и белезници. Според Роз доста модерен тоалет, след като оранжевото замени някогашните черно-бели райета.
Един от агентите от БСР намести обикновена пластмасова кофа под тежкия катинар, с който беше заключена ролетната врата на клетка номер 27. Друг агент с дебели ръкавици и маска изля в кофата течен азот. След две минути махна кофата и първият агент удари заледения катинар с чук, разбивайки го като стъкло. Айрънуд ги беше предупредил да не си губят времето да режат наностоманената сплав, защото било невъзможно.
Третият агент отвори вратата и влезе вътре, за да включи лампите на тавана.
- Ето ги и тях - обяви Роз.
На метални стелажи, наредени по-нашироко, отколкото в казиното, лежаха половината от осемстотин и петдесетте едно цяло и половина терабайтови хот cуап харда с базата данни ГСРСА.
Лайл влезе в хладното и ярко осветено помещение с бетонен под, голямо три на девет метра. Както ги бяха предупредили, в гипсокартонената стена беше пробита дупка към клетка 28. Там се пазеха останалите дискове, свързани с първата половина с дебел сноп кабели.
Разнесе се тихо пиукане и специалният агент погледна към металната сгъваема маса с четири компютърни екрана и клавиатури. Вниманието му привлече лампичка на таблото на неизвестно му устройство, която мигаше в контрапункт на пиукането.
- Кажете ми, че не е бомба - измърмори той.
Кингсбъро се вторачи в лампичката.
- Температурна аларма. Трябва да затворим вратата, за да не излиза студеният въздух. - Той даде знак на един от специалистите от НРС.
Ролетната врата се спусна и пиукането престана.
- Това ли очаквахте? - попита Лайл.
Кингсбъро вече седеше пред една от клавиатурите и разглеждаше някакъв текст.
- Като че ли.
- Добре тогава. Ще изляза, за да се обадя.
Капитанът вдигна джиесема си.
- Аз ще говоря оттук. Пратете своята по-добра половинка.
Лайл не си направи труда да го попита кого има предвид. Вдигна гаражната врата, върна се при вана, с който бяха пристигнали, и протегна ръка. Роз му подаде сателитния телефон.
- Ти ли си, агент Лайл? - попита Айрънуд. -Да.
- Открихте ли го?
- Точно където ни казахте.
- Кийша намира ли всичко за задоволително?
- Надявам се, че нямате нищо против първо да го проверят нашите хора.
- Стига да спазите сделката.
„Сделката" - помисли си Лайл. Все още се мъчеше да я проумее.
Едно денонощие по-рано, два часа преди командосите да стигнат до Вануату, Айрънуд позвъни в щаба на Бюрото за специални разследвания на военновъздушните сили в Кристал Сити, щата Вирджиния, и поиска да го свържат с Лайл. Обаждаше се от сателитния си телефон и от БСР го прехвърлиха в дома на агента за по-малко от минута.