През остатъка от деня и вечерта дванайсетте жени изпяха всички стихове за това как се е образувала сушата, как са сътворени хората и всички други уроци на Жената-паяк.
След време Яжи щеше да запомни цялата сага наизуст и да прибави историите за дванайсетте жени, събрани там днес, за да научи на стиховете дъщеря си, която щеше да научи своята дъщеря и така нататък в пътуването, което щеше да продължи, докато Жената-паяк не се завърнеше при народа, както беше обещала.
И все пак Яжи не можеше да не се чуди защо Жената-паяк изобщо е заминала.
И откъде е дошла?
60
- Homo antarcticensis - каза полковник Ковински на Дейвид и Джес. - Още не е официално. Сигурно ще са нужни още няколко години и много секвениране, но засега ги наричат така. Съвсем нов вид, също толкова различен от модерния човек, колкото и неандерталците.
Стояха пред стъклена стена, гледаща към лабораторията за подготовка на пробите. В това стерилно помещение двама лаборанти с маски и престилки правеха дисекция на едно от четиристотин трийсет и двете тела от мястото, което фондация „Макклеъри" беше нарекла обект „Айрънуд-Палмър".
- Досега най-съществената анатомична разлика е мозъкът - продължи Ковински. - В Медицинския изследователски център на военноморските сили им направиха скенер. Липсва мазолесто тяло. Няма мозъчни полукълба. Само един неразчленен дял. Абсолютно никаква прилика с приматите.
- Знаят ли какво означава това? - попита Джес.
- Нямат ни най-малка представа. Освен че така в черепа им се побират още няколко кубични сантиметра сиво вещество и комуникацията между различните участъци на мозъка им може би е по-директна, понеже не попада в задръстването на свързващата тъкан между полукълбата. Ако се съди по нещата, които археолозите вадят от Палмър, изчислителните машини с всичките им колелца, плановете за корабите... бих казала, че структурата на мозъка им ги е правила интелигентни. Изключително интелигентни.
- Не може да са били чак толкова интелигентни - възрази Дейвид. - Все пак са изчезнали.
- Като вид, да. След като вече започнахме да изследваме тяхната ДНК, можем категорично да кажем, че са се кръстосвали с модерни хора. - Ковински погледна Дейвид. - Може би оттам сме получили нашите гении.
- Надявам се да не е така - отвърна той. - Представете си какво е да си толкова интелигентен, че да измислиш как да се развиеш на Антарктида през единствения кратък период, през който това изобщо е възможно. После климатът пак става нормален и ти изчезваш. Може пък да са се оказали прекалено интелигентни.
Ковински повдигна вежди.
- Искате да кажете, че модерните хора са оцелели, защото са били глупави, така ли?
„Айрънуд пропуска целия майтап" — помисли си Дейвид. Щеше да му хареса да спори с полковника.
- Трябва да има някаква причина и тя е не по-малко сериозна от всички останали.
Дейвид позволи на един лаборант да му вземе нови проби от устната лигавица и кръв. Това беше най-малкото, което можеше да направи, за да поднесе извиненията си на полковника и да й благодари за спазването на медицинската етика.
После с Джес изчакаха във фоайето на сградата.
- В Цюрих ли се връщаш сега? - попита той. Знаеше, че ще му липсва онзи динамичен въртоп, който ги беше събрал, променяйки живота им. Зачуди се дали и тя изпитва същото. Бе ѝ отнело известно време отново да се отнася към него като към обикновен човек. „Заради дългогодишното промиване на мозъка" - помисли си Дейвид. Заради вярвания, които сега трябваше да се променят, въпреки че човешката природа не се променяше.
- Да - отвърна тя. - Семейството има да обсъжда и върши много неща. Кантората се нуждае от нов директор. Сю-Лин и Андрю са се скрили вдън земя. Тоест трябва да бъдат заменени трима пазители. Но ако Обещанието е изпълнено, може би Дванайсетте вече ще са излишни. - Тя млъкна за миг и се намръщи. - А още не знаем какво е имало на масите в храмовете.
Дейвид следеше това търсене. С помощта на картата, която беше заснел в Корнуол. на различни места по света бяха открили още пет колонии и всички бяха убедени, че до края на годината ще намерят и останалите. Нито една от колониите обаче не беше непокътната, дори най-недостъпните. Което според Дейвид означаваше, че може би има друга причина масите да са празни и артефактите да ги няма.
- Мисля, че отсъствието на артефактите не е голяма загадка.
- Аз също. Взели са ги иманяри.
- Съгласен съм, че са взети, само че не и откраднати.
На лицето на Джес се изписа смущение.
- Мисля, че артефактите на масите са били използвани, Джес. Картите на Слънчевата система са като календари, които са ни спасили от „объркване на дните". Географските карти показвали нашия свят и как се пътува по него. Кой знае още какви учебници, наръчници или модели е имало на ония маси? Но се басирам, че всички са учели хората да строят, сеят, пишат... всички умения, за които ни разказваше Айрънуд... които едновременно дали тласък на цивилизацията по целия свят, въпреки че...