Резача и Плетачката изпълзяха върху ниско възвишение, стигнаха до първите туфи висока трева и за-дъвкаха стръковете, за да изсмучат съдържащата се в тях влага.
Сепна ги ръмжене. Сред туфите лежаха морски котки. Двете тюленчета се зъбеха, бранейки своята територия, агресивни, макар и новородени. Резача оголи зъби в усмивка. Лъскавите морски създания бяха лесна плячка на сушата и от камъните на брега щяха да станат чудесни метателни оръжия. Довечера дванайсетте щяха да се нахранят.
Ала Резача откри ново основание да се бои за следващия ден.
Наблизо видя стадо червеникави антилопи, колкото пръстите на двете ръце. Плетачката се зарадва. Знаеше, че след няколко дни, през които щяха да нацепят скали и да направят копия, дванайсетте щяха да използват антилопите за храна, инструменти и по-топли кожи.
Ала Резача, по-възрастен и мъдър, забеляза, че стадото престава да пасе и започва да души въздуха, после тръгва по вятъра, за да види новодошлите на възвишението над брега.
Антилопите избягаха.
За Резача тяхната реакция можеше да означава само едно. Той и неговите роднини не бяха единствените ловци в тази земя. Дебнеха ги още опасности.
Онази нощ, край огъня, който запламтя на брега, с пълни за пръв път от седмици насам кореми, дванайсетте насядаха в кръг под ослепителните южни звезди.
Резача начерта линии върху един плосък камък, показващи, че дванайсетте оцелели са направили тук своя кръг, и каза на роднините си нещо, което те вече знаеха, защото тази истина беше дълбоко запечатана в гените им, истината, подтикнала ги да построят своя сал и да видят какво има зад хоризонта на родината им.
Засега щели да си починат там, каза им Резача, да съберат сили и да научат каквото могат за новото място. Но няма да останат дълго. Трябва да видят още толкова много, да правят още толкова много.
Със сигурност знаеха само, че тяхното пътуване още не е завършило.
Благодарност
Искрена благодарност на нашия редактор от „Томас Дън" Пит Улвъртън, който пръв чу тази история и задаваше всички точни въпроси във всички точни моменти, докато я пишехме. Благодарим и на Елизабет Бърн, задето толкова майсторски организираше и движеше нещата.
Признателни сме и на целия екип, който работи толкова усърдно и въодушевено, за да превърне нашата история от куп обикновени листове в този красив том: на дизайнера Джонатан Бенет, техническия редактор Боб Бъркъл и коректорката Индия Купър. Много ви благодарим.
Имахме късмета да се радваме на помощта на две прекрасни агентки за пътуването на тази книга от ръкописа до печатната страница (реална и дигитална). Мери Шъпиъро е с нас още от „Леден огън" и тъкмо тя положи основите на този проект. Мел Бъргър ловко пое щафетата и реализира проекта докрай. Благодарим и на двете.
И накрая, благодарим на Джон Ордовър, ентусиазирания редактор, който преди много книги отвори нови врати за нашето писане и който си остава наш верен пръв читател, винаги предлагащ нови прозрения, обогатяващи работата ни.
На това място обикновено разглеждаме някои от идеите и технологиите, спомогнали за оформянето на дадена история, за да дадем отправна точка на онези читатели, които искат по-задълбочено да проучат определени теми. Такива коментари за тази история обаче могат да запълнят нова книга, затова каним интересуващите се да ни посетят на адрес www.reeves-stevens.com, където ще намерят много по-дълги дискусии.
Джудит и Гарфилд Рийвс-Стивънс
Лос Анджелис - Виктория, април 2010 г.
Notes
[
←1
]
Определяне на нуклеотидната последователност на ДНК. - Б. пр.
[
←2
]
Частен етаж (нем.) - Б. пр.