„Продължаваме нататък." В неговия случай - в приемно семейство, за да намери свобода едва когато постъпи в колежа, една година преди връстниците си. Рано беше разбрал, че всичко умира. Така стояха нещата. Майка му имаше право. „Продължаваме нататък." Той продължи.
Допреди осем месеца, когато установи, че собствената му смърт вече не е абстрактно бъдеще, отдалечено на десетилетия във времето.
Оттогава изпитваше гняв и разочарование, особено когато късно нощем лежеше сам с мислите си и си представяше, че всеки негов дъх, всяко изтуптяване на сърцето му отброява времето до края на всичко, ако не успее да реши проблема си. Ала не изпитваше страх. Не си спомняше да е изпитвал такова чувство. Само настойчивост и нетърпение.
Приключил с вечерния телефонен разговор, Дейвид се премести със стола си до друга импровизирана маса. Върху нея лежаха петнайсет неразпечатани кутии с различни реагентни комплекти, необходими за системата за генетичен анализ, все още опакована в кашони под масата. ДНК секвенаторът и компютърът, който го управляваше - всичко това приблизително с размерите на средно голям ксерокс, - бяха за обработка на ДНК пробите, които щеше да събира.
Сега, когато можеше да се посвети само на това, а не да краде по някой и друг час вечер във военната лаборатория, и след като разполагаше със средства, за да купува свободно от всички съществуващи генетични бази данни, очакваше по-бързо да открие още групи. За Айрънуд това означаваше още колонии. А за самия Дейвид — по-голям шанс да намери други като него и да установи кой от тях е оцелял. Засега нямаше такива случаи, тъй че откриването на нови групи означаваше по-голям шанс да открие и изключи генетичния механизъм, който можеше да го убие, преди да стигне до началото на смъртоносния интервал, двайсет и шест години и половина.
Оставаха по-малко от три месеца.
Основателна причина да продължи работата си, да възобнови проучването на генетичния си код.
За тази цел беше сглобил свой собствен мини суперкомпютър. Общата изчислителна мощност на трите свързани в мрежа кули Епъл Про вече надвишаваше достъпните му ресурси в лабораторията на въоръжените сили. Новите екрани също бяха по-големи, по-ярки и по-безвредни за очите от старите. Успя да се увери в това по време на няколко двайсет и четири часови маратона. Всичко друго в новата му лаборатория обаче определено беше примитивно.
Петте маси представляваха просто шперплатови плоскости върху дървени магарета. Зад масата с екраните, клавиатурите и външните дискове се спускаше черна плетеница от жици и кабели, която ги свързваше с компютрите и юпиесите. В друг ъгъл, потънал в дълбока сянка, имаше още четири маси, отрупани с неразпечатани кашони с лабораторно оборудване, закуски и няколко стека редбул. Походното легло със спалния чувал бяха за редките нощи, когато редбулът не му действаше.
Сега определено беше настъпил такъв момент, но се съмняваше, че скоро ще има време за сън. За безсънието му отчасти имаха вина среднощните обаждания на Айрънуд и собственият му инат. Както и новото геномно изображение на големия компютърен монитор върху импровизираното му бюро - този път пълният му генетичен профил, а не само на митохондриите му.
Геномът на дисплея разкриваше цялата истина: резултатите от изследването на митохондриалната му ДНК не можеха да се отрекат. Цели осем процента от неговата ДНК беше нечовешка.
Докато преглеждаше графиките на генома си, Дейвид замислено хапеше устни. След като откри във военната лаборатория, че неколцина други притежават особеностите на неговата генетична структура, не успя да установи друга очевидна връзка нито със себе си, нито помежду им. Изключение правеха само няколко души, чиито семейства бяха групирани по местоживеене.
Тези групи го бяха убедили, че закодираната в гените му смъртна присъда е рядък рецесивен белег, който са носили майка му и баща му, но всеки от тях само в по един хромозом. Съчетаването на двете характеристики обясняваше защо родителите му са преживели двайсет и седем годишна възраст и защо белегът се е запазил толкова дълго в човешкото население, без да бъде идентифициран като медицинска опасност.