Засега обаче се задоволи с разговор и продължи да шофира, като следеше политическата дискусия и в същото време се опитваше да си спомни къде точно в Атлантик Сити е виждал магазин на „Епъл" за приставката за айпода. И не преставаше да размишлява над генетичните проблеми.
Така и не разбра, че тази нощ, като всяка друга през последните три седмици, е под наблюдение.
Този път не само от БСР.
14
Екранът във вана следеше местонахождението на Дейвид Уиър в реално време чрез джипиес излъчвател, монтиран от Роз Марано.
- Не се връща в хотела - отбеляза Чан.
- Отива в „Макдоналдс" - предположи Лайл. - Има един на „Рупърт". - Уиър ядеше като вълк.
Младежът кимна и въведе часа на тръгване в дневника си.
На друг монитор Лайл забеляза блясък на фарове на паркинга. Прекалено голямо съвпадение за неговия вкус.
- Фордът потегля. Върни записа.
Чан отвори нов прозорец с приближаващата се към изхода на паркинга кола. После, докато камерата продължаваше да я следи на първия екран, той върна времето назад на втория.
Лайл наблюдаваше и двата екрана, докато фордът излезе от обхвата на камерите им, отдалечавайки се в същата посока като джипа на Уиър. На втория монитор джипът влезе назад в паркинга, фаровете му угаснаха и Уиър се върна заднишком към лабораторията си, отключи решетката и вратата и изчезна вътре.
Сега на паркинга не се движеше нищо.
Чан ускори записа. След две минути, които се равняваха на един час наблюдение, заключението беше очевидно.
- Сър, шофьорът вече е бил във форда. Трябваше да проверя паркинга с инфрачервения сензор.
Лайл вече звънеше на Роз с клавиша за бързо набиране.
- Здрасти, шефе - поздрави тя.
- Тръгваме.
- Прието.
Той се изправи и дясното му коляно изпука.
- Оставаш тук до края на смяната си. Заключи вратата след мен.
Чан потупа пистолета, който лежеше до дневника му.
- Готов съм за всякакви изненади, сър.
- Да се надяваме, че няма да се наложи. - Лайл отвори задната врата и с облекчение излезе навън. Макар и задушно, все пак беше по-прохладно, отколкото във вана. В небето изтътна огромен самолет. Спускаше се и включените му светлини за кацане улавяха конуси сияеща мъгла. Лайл автоматично го идентифицира като „Еърбъс" 319. Разбираше от самолети.
Той нахлузи бейзболната си шапка на техник от кабелна телевизия и погледна към склада. Номер 5 още светеше. Негов наемател беше собственикът на форда, Винс Гилдън, който държеше антикварна книжарница в Мейс Ландинг и бе наел помещението преди две седмици, привидно за да складира излишната си стока. Тогава му бяха направили пълна проверка и се оказа чист, но Лайл си отбеляза да се заемат по-сериозно с него.
След по-малко от минута иззад ъгъла се появи черен додж „Интрепид", спря до вана и Лайл се качи до Роз. Тя го посрещна с широка усмивка.
- Ще го следим ли?
Той посочи инсталирания по поръчка навигационен екран в центъра на таблото. Движещата се по паяжината от улици точка беше Уиър. Втора, по-малка карта, вписана в първата, показваше местоположението надоджа.
- Не, ще следим онзи, който следи него.
- Това е нещо ново - учуди се Роз. - И друга служба ли го наблюдава? - Като всички членове на екипа му, тя обичаше да участва в екшъни. Колкото по-диви, толкова по-добре.
- Съмнявам се. Според мен е книжарят. Гилдън. - Лайл закопча предпазния си колан и залепи гръб за седалката, когато Роз рязко потегли.
- Значи цивилен следи нашия човек. Нещо става.
- За съжаление.
Лайл докосна пистолета под мишницата си, за да се увери, че е там. От години не го използваше другаде, освен на стрелбището - но това, както и всичко друго в разследването, можеше да се промени.
Докато чакаше на червен светофар на абсолютно пустото кръстовище, Дейвид се изкушаваше да се обади в радиостанцията, която слушаше, и да постави въпроса какво трябва да се направи с живеещите сред нас нечовеци. Просто за да види колко бързо ще му затворят.
Светна зелено и той по навик се огледа наляво и надясно. Напред. Назад...
В огледалото видя кола, спряла с включени габарити отстрани на пътя, на шейсетина метра от него.
Дейвид натисна газта.
В страничното огледало зърна, че другият автомобил също потегля, но с изключени фарове.
Улицата леко завиваше и той за известно време изгуби втората кола от поглед. Когато пътят се изправи, тя отново се появи. Движеше се на разстояние и фаровете ѝ вече светеха.
Следяха го.
Или беше попаднал на неподходящо място в неподходящ момент и случайно го бяха взели на прицел, или се намираше на подходящото място в подходящ момент за някой, който се интересуваше точно от него.