Той остана на мястото си. Явно тези хора бяха угасили джипа му. Можеха да поговорят с него и в склада.
После чу гласове, прекалено тихи, за да долови думите. Отваряне и затваряне на багажник.
- Уиър!
По бетона плъзна лъч на мощен фенер. Дейвид инстинктивно се присви, но в дълбоката сянка на колоната нямаше защо да бои, че ще го осветят.
- Слез тук, иначе ние ще дойдем! - извика друг глас. Значи бяха трима. Не, двама. Гилдън едва ли щеше да е в състояние да се движи в скоро време.
- Последна възможност, Уиър!
Той се поколеба. Агентите от ОКР никога нямаше да го арестуват на пътя посред нощ. Презаписът на секретна информация за личния състав от лабораторните компютри не налагаше подобна тактика. Тези хора сигурно го бъркаха с някого.
Започна да набира телефона за спешни повиквания. Със случая можеше да се справи полицията.
Изстрелян от пушка куршум улучи надлеза на три метра вляво от него и го обсипа с парещи бетонни осколки и прах.
За миг му се стори, че е ранен. После в ума му нахлуха множество образи. Живи снимки. На една от тях стоеше замръзнал зад бетонния стълб с телефон в ръка. На следващата изскачаше иззад колоната. Втурваше се нагоре по склона. Претъркаляше се и залягаше в безопасност още по-нагоре под надлеза.
Втори изстрел.
Писък на автомобилни гуми, крясъци.
Дейвид се претърколи по бетона и обходи с поглед хлъзгавия затревен склон към шосето.
Отгоре се чуваше шум от трафик, мокри гуми по асфалт. Дъждът се усилваше. Мълнии разцепваха небето.
Той се затича покрай пътя, като размахваше ръце с надеждата да спре някого, когото и да е.
Първите три коли профучаха, без да намаляват, през локвите и го измокриха до кости.
Четвъртата спря с поднасяне малко по-нататък и изсвири с клаксон. На покрива й имаше светлинно табло с усмихнати шоугърли. Реклама на казино.
Дейвид се затича към колата, отвори рязко задната врата, скочи вътре и се извъртя, за да погледне през замъгленото задно стъкло към размазания от дъжда автомобилен поток. Зад тях не беше спряла друга кола.
- Към най-близкия полицейски участък! - извика той през плексигласовата междинна стена. - Давай! - И беше отхвърлен назад, когато таксито потегли толкова бързо, че поднесе и вратата се затръшна.
Обзе го въодушевление. Щеше да се измъкне. Никога не беше реагирал толкова светкавично. Но пък и никога не бяха стреляли по него.
Чак тогава видя пътника на предната седалка. Извърнат назад, той пъхаше гъвкава тръба през отвора за плащане в плексигласовата стена.
Тръбата съскаше.
15
— Стига сме чакали — каза Лайл, след като проследяващото устройство на Уиър не беше променило положението си цели две минути - по-дълго от каквото и да е забавяне заради светофар или трафик по това време на нощта.
Роз включи на скорост и излезе на пътя. Мокрите гуми забуксуваха за миг, после намериха опора и черният додж профуча през кръстовището на червен светофар - на пътя нямаше други коли. Пред тях замигаха оранжеви предупредителни светлини. „Рампата е затворена" - съобщаваше знакът.
- Може в края на краищата да се е насочил към шосето.
Преди няколко километра проследяващото устройство беше променило посоката си и вече не се движеше по обичайния маршрут на Уиър към най-близкия „Макдоналдс". После спря. Малкият или бе забелязал, че го следят, или имаше среща с някого. И двата сценария не допадаха на Лайл.
- Според мен се е прекачил.
- Ape бе.
Лайл съжали за присъщата на по-младите му колеги неспособност за водене на разговор. „Но когато си в Рим, прави като римляните..."
- Аха - отвърна той. - Гилдън не знаеше за нашето наблюдение. Ако искаше да направи нещо на малкия, имаше възможност още при склада. Значи го е качил във форда.
- Защо?
- За да го закара някъде, Роз.
Навлизаха в завоя на пътя, защитен от надлеза на шосето.
- Би трябвало да е отдясно, точно пред нас.
Към тях се носеше кола. Прекалено бързо за градско каране. Ниска и черна. Фаровете ѝ се включиха, размити в дъжда.
- Номерът! - изсумтя Лайл.
Роз се вторачи напред, докато колата се приближаваше.
- Ел-Е-Д... по дяволите! Не успях да видя цифрите. - Тя повтори буквите и прибави: - Регистрацията е от Ню Джърси. Черно бентли „Континентъл". Яко.
Лайл видя джипа.
- Отбий.
Роз спря зад колата на Уиър. Лайл отвори вратата и слезе с изваден пистолет. Тя го последва от другата страна.
Беше влажно и започваше да захладнява, но миризмата на барут ясно се усещаше.
Лайл тръгна напред и забеляза, че сътрудничката му души въздуха. Тя извади фенерче от джоба на якето си, хвана го като нож и насочи лъча му към джипа.