Въведе телефона за спешни повиквания и натисна клавиша за набиране. Екранът се промени.
Звънеше!
Дейвид притисна джиесема към ухото си. Не чу нищо.
Плъзгащата се врата зад него се отвори.
- Оставете го на седалката. Върнете се на мястото си.
Той се обърна и видя дългокос мъж с черно яке, опрял длан на касата на вратата. Буйната му брада беше с цвета на косата му: ръждивокафява и прошарена. Не беше по-висок от него, но много по-широкоплещест.
Непознатият пъхна ръка под якето си с очевидно намерение.
Дейвид пусна телефона и седна.
Чу вратата зад него да се затваря и погледна назад. Мъжът го нямаше.
После предната врата се отвори и в салона влезе жена. Млада, по дънки и светлозелена риза. Светла кожа. Дълга червена коса, завързана на опашка. Дланите ѝ бяха превързани - и в едната държеше малък пистолет, насочен към него.
16
Докато изучаваше Дейвид Уиър, Джес си припомняше уроците на Емил Греко по водене на разпит.
Колкото по-бързо изпълнеше тази задача за Семейството, толкова по-скоро можеше да предприеме самостоятелни действия. Може би дори да довърши онова, което се беше опитала да направи Флориан: да открие изгубената Тайна на Първите богове. Нямаше търпение да разговаря с Вилем и да научи какво знае той, но първо трябваше да се справи с поръчките па Сю-Лин.
- Кои сте вие бе, хора? Защо съм тук? - Дейвид Уиър изглеждаше по-скоро ядосан, отколкото уплашен.
Джес седна на безопасно разстояние от него и отпусна ръка върху ъгловатия тапициран подлакътник, така че нейният Р-3АТ да остане насочен към Уиър. Малкото оръжие тежеше около двеста и осемдесет грама заедно с пълнителя с шест патрона, но изстрелваше куршуми с кух връх и имаше значителен стопиращ ефект за големината си. Дом Ласал, семейният шеф на сигурността за това пътуване, беше настоял тя да го носи.
Дом я накара да обещае и че ще повали Уиър, преди да е направил и две крачки, ако опита някой номер. Куршумите с кух връх разкъсваха вътрешностите, вместо да пронижат тялото, затова нямаше защо да се безпокои, че ще пробие корпуса на принадлежащия на фондация „Макклеъри" „Боинг" 787.
- Защо се опитахте да наберете телефона за спешни случаи? - започна тя по изложения ѝ от Емил сценарий.
- Хмм... за да повикам полицията на помощ?... - Въпросът ѝ явно удиви Уиър.
- Не ви вярвам.
- Защо?
- Не вярвам, че искате да замесвате полицията в това.
- В какво да я замесвам?
- Вие ми кажете.
- Бъркате ме с някого.
- Не се ли казвате Дейвид Уиър?
- Да, обаче явно не съм оня Дейвид Уиър, когото търсите.
- Дейвид Майкъл Уиър. Роден в Лос Анджелис. Родителите ви са починали. Нямате братя и сестри. Номерът на социалната ви осигуровка е девет-едно-четири...
- Добре де, добре - прекъсна я той. - Хубаво, аз съм оня Дейвид Уиър. И какво? Защо съм тук?
- Искам да знам какво правите за Айрънуд.
- Защо? - Тя зърна проблясъка в очите му.
- Занимавате се с генетика. Какво правите за него?
- Ще ме пуснете ли, ако ви кажа?
- Ще направя нещо по-лошо, ако не ми кажете. - Джес изтегли затвора на пистолета си за по-голяма убедителност. Това оказа нужното въздействие.
- Давам му географски генетични клъстери за...
- Пояснете.
- Ами... това са група индивиди с обща генетична характеристика, родословието на които може да се проследи до... други индивиди, живели в конкретен район.
- Така ли му помогнахте да открие храма в Асангаро?
- Нямам представа какво означава Асангаро и не знам за никакви храмове. Какво общо има това с мен?
- Асангаро е провинция.
- Къде?
- В Перу. - Джес видя проблясъка в очите му.
- В Андите ли? - Той се вторачи в нея. - Това е центърът на една от генетичните групи, които изолирах. Там ли се намира тоя ваш храм?
- Дадохте ли на Айрънуд други „клъстери"... за други места?
- Още два. Единият с център във Френска Полинезия, а...
- Атолът Хави ли?
- Възможно е. Не знам къде е това.
Джес стисна по-здраво пистолета. Ако не беше този човек, леля ѝ можеше още да е жива.
- Намира се във Френска Полинезия. Вулканичен остров.
- Какво население има?
- Никакво. Гола скала.
- Съжалявам. Аз... клъстерите вършат работа само за определяне на общия район. Няма начин да посоча конкретен остров.
- А третият?
- Последният, който му дадох, беше за Индия.
- В кой район?
- На границата с Пакистан... хмм... Ганганагар. Струва ми се, че това е област в Индия.
- Знам какво е. - Ако този човек казваше истината — че неговите данни могат да посочат само общия район, - явно Айрънуд ги обработваше, за да открие конкретното място. А не Уиър.