- Знаете ли какво търси той?
Младежът се поколеба.
- Не точно.
- Не точно - повтори Джес. - Значи имате известна представа.
Уиър се намръщи.
- Глупаво е.
- Не и ако ви спаси живота.
- Добре де... добре... Той търсеше доказателства, че... че преди хиляди години... може би десетки хиляди... хората са се кръстосали с извънземни.
- С извънземни ли? - Джес беше чувала, че Айрънуд вярва в древни посещения на извънземни, но идеята за кръстосването бе нова.
- Попитахте ме и аз ви отговарям. Нещо като „Колесниците на боговете" на Фон Деникен. Нали разбирате, високоразвити същества от друга планета дошли тук и ни помогнали да построим пирамидите.
Слаба вибрация до бедрото ѝ прекъсна разговора. Тя се извъртя на седалката и вдигна телефона на Уиър.
Дом беше изключил устройството, попречило на младежа да позвъни преди малко, и сега някой му се обаждаше. Тя прочете съобщението на дисплея.
- Кой е ГКП? - попита тя. — Айрънуд ли?
- Не. Това е... Главна контролираща програма. -Уиър сви рамене. — Тъпа шега. Това е моят компютър. В лабораторията ми.
Джес зачака по-подробно обяснение.
- Компютърът изпълнява дълга програма. Не може да е свършил толкова бързо, така че най-вероятно ми съобщава за положителен резултат.
- Компютърът ви ли открива географските клъстери?
- Да. Сравнява милиарди аминокиселинни секвенции. Нещо, което не можеше да се направи дори само преди пет години. Не и без суперкомпютър.
Джес вдигна джиесема.
- Това означава ли, че сте намерили нов клъстер?
- Не. Това сигурно ще стане най-рано след няколко седмици. Ако изобщо има други.
- Но досега сте открили три.
- Да.
- Има още девет. - Джес вече не се чудеше какво да прави с Уиър. Тя отвори един скрит капак на подлакътника си и натисна бутон, с който повика Дом Ласал.
- Откъде знаете?
Тя не му отговори. Разпитът беше приключил и тя бе взела решение, на каквото нямаше право. Стана от мястото си и прибра пистолета в кобура на кръста си. Вече нямаше да действа, както искаше Емил. Или Сю-Лин.
Тя беше пазителка. Щеше да го направи по свой начин.
17
В цял Ню Джърси имаше само осемнайсет бентлита от модела, който Роз Марано беше зърнала в дъжда, и само едно от тях имаше буквите ЛЕД в регистрационния си номер.
- Собственикът се казва Мордекай Диего Родригес - прочете тя от екрана на поставения зад волана на доджа лаптоп. Още чакаха под надлеза. Мечтаейки си за кафе, Лайл седеше до нея и наблюдаваше следователите от щатската полиция, които качваха джипа на Уиър на ав-товоз.
- Шейсет и две годишен - продължи младата му сътрудничка. - Професия - „консултант".
- На похитители ли? - пошегува се Лайл. - Страхотна работа, ако успееш да се вредиш.
Роз се намръщи и затрака на клавиатурата.
- Инвестиционен консултант. Това е интересно...
- Не и в последно време.
- Консултантската дейност, с която се занимава. Изкуство, редки книги, антики.
- Евентуална връзка с Гилдън?
- Да. Имаме си работа с банда зли книжари.
- Адресът, Роз?
Отново тракане на клавиатурата.
- В Мейс Ландинг е. Точно до Атлантик Сити. - Тя го погледна обнадеждено. - Бихме могли да потропаме на вратата му до половин час. Да видим къде е бил тая нощ.
От изчезването на Уиър беше изтекъл час и половина. Черното бентли и червеникавокафявият форд „Краун Виктория" на Винс Гилдън бяха обявени за издирване, ала двете коли сякаш се бяха изпарили заедно с жертвата. При тези обстоятелства Лайл се съмняваше, че господин Родригес ще си е вкъщи.
- Накарай щатската полиция да заварди дома му.
- Не искаш ли да разговаряш с него?
- Колите, които са участвали в тая работа, изчезнаха прекалено бързо. Трябва да са някъде наблизо.
- Защо не отидем направо при Айрънуд? Той е в казиното си. Можем да го пораздрусаме.
Подобен ход щеше да им достави огромно удоволствие, само че беше невъзможен.
- Айрънуд има толкова много фирми, че може да крие откраднатата база данни на повече от триста места. Докато не открием къде е, няма да чукаме на никакви врати.
Поне в това отношение извършената от милиардера кражба на компютърна информация от военновъздушните сили представляваше по-скоро престъпление от класически тип, отколкото киберпиратство. Компютърни файлове с планове на нов реактивен двигател или оръжие с насочена енергия можеха да се пратят по имейл до всяка точка за броени минути, ако не и секунди. Веднъж откраднати, те не можеха да се върнат.
Базата данни ГСРСА обаче беше невероятно тежка. Компютърният термин за обема ѝ - 850 терабайта - не означаваше почти нищо за Лайл. За разлика от физическите ѝ спецификации. При оригинал или копие пренасянето на носителите, които можеха да поберат толкова голяма дигитална информация, наред със стандартните ѝ търговски компоненти и съответните кабели, батерии, стелажи и охлаждаща система, изискваше камион с петметрова каросерия. Базата данни всъщност представляваше толкова голяма ценност, че крадецът трябваше да е направил няколко копия. Следователно ставаше дума за няколко камиона.