Джес отново се завъртя към вратата, за да стреля по паркинга. Приготвил се за острия трясък на пистолета ѝ, Дейвид смъкна тениската си и я сгъна, за да направи компрес. Курсовете за оказване на първа помощ бяха задължителни във военната лаборатория.
Той силно притисна плата към рамото на Дом.
Разнесе се стон. Добър признак.
Джес престана да стреля.
— Зле ли е?
— Ще ти кажа след двайсет минути.
Тя бързо надникна към паркинга. Реакция не последва. Нито изстрели. Младата жена зае предишната си позиция с гръб към стената, хванала оръжието с две ръце.
В далечината завиха сирени. Дейвид наклони глава и се заслуша. Четири полицейски коли и линейка от изток. Още две полицейски коли от юг.
Джес го докосна по ръката, погледна към Дом и заговори бързо и ясно:
- Цялото му име е Доминик Ласал. Работи в „Крос Икзекютив Протекшън Сървисис" в Цюрих. Има разрешително за оръжие тук. Шевролетът е регистриран на името на фирмата.
Даваше му легенда за пред полицията, но той вече имаше своя. Не само че щеше да е вярна, но щеше да задоволи ченгетата и да спази уговорката му с Айрънуд.
- Той е твой приятел - продължи Джес. - Показвал си му новата си лаборатория. Някой се е опитал да влезе с взлом. Да открадне компютрите ти. Дом ги е отблъснал.
- Няма да лъжа полицията.
- Ами онези твои клъстери? Нали търсиш обяснение за тях? Аз мога да ти го дам.
Дейвид едва не отпусна компреса от рамото на Дом. Едва.
- Кой е бил тук с теб тази нощ? - попита тя. Приближаващи се гласове, викове, шум. Гневночервени отражения на пламъци в стъклата на склада зад отворената предна врата на помещението.
- Кой е бил тук с теб тази нощ? - повтори Джес.
- Дом Ласал. Моят приятел бодигард. Щастливо съвпадение.
Тя прибра пистолета отзад на кръста си и извади телефона си.
- Ако ми помогнеш, и аз ще ти помогна. — Остави го на пода до него, без да откъсва поглед от очите му. - Ще ти се обадя.
После изхвърча през задния изход и изчезна.
Корнуол, 7312 г. пр.н.е.
Корнуол, 7322 г. пр.н.е.
Атолът Хави, 7418 г. пр.н.е.
На половин свят от строящата се на корнуолския бряг колония, сушата, която някой ден щеше да стане атол, все още беше остров.
Мардохей, помощник-майстор на звездните пътища, благодареше на старейшините за избора на това място. Някои колонии бяха в студени и скалисти райони, далеч от центъра на света. Други бяха край реки, а една, която лично беше посетил, се намираше на висока планина, където някога бяха странствали самите Пътешественици. Тази колония обаче бе в средните острови на Океана, чийто климат не се отличаваше с крайности. Нито пък строежът ѝ представляваше особена трудност, освен доставката на строителни материали от по-големи острови на стотици стадии оттам.
За щастие акуилите, които обитаваха местните острови, бяха посрещнали гостоприемно кайте и жадно поглъщаха знанието. Сега акуилските пътеводители бяха нещо обичайно и имаше установени и сигурни търговски пътища между всички острови и дори до големите земи.
В момента Мардохей чертаеше тъкмо тези пътища на голямата карта на света в Залата на Пътешествачиците на Нан Моар. Под точно разположените сребристи звездни сапфири на купола, помощник-майсторът грижливо прокарваше с четка и линия пътищата между местните острови и до другите колонии по света. След време, дори да се сбъднеше всичко, за което предупреждаваха Пътешествениците, колониите щяха да останат. И пътищата, които чертаеше сега, наред със звездните сапфири на тавана и даровете на олтара, щяха да гарантират, че знанието никога няма да се изгуби. И пътят до родината няма да се забрави, колкото и да се промени светът.
В тази лятна утрин Мардохей коленичи на полирания каменен под в залата сред своите бои и четки, макари с връв и прецизно оформени железни пръчки и линии. Въпреки жегата навън зад дебелите стени на колонията цареше прохлада.
С тънък каменен калем той нахвърля някои бележки върху плоча, чиято плетена ратанова рамка я правеше удобна за хващане. На топлата кехлибарена светлина на пръскащата мас лампа от черупка на мида Мардохей провери един звезден път, записан с йероглифите на Пътешествениците върху тънък златен лист. Едва тогава надраска на плочата си цифровите знаци, за да преизчисли точното положение на звезда, която се виждаше на полусферичния небесен купол, в цилиндричната проекция на небесната карта. Лесно можеше да го сметне и без писане, но днес при него имаше две малки ученички и водеше записки заради тях — за да им демонстрира знанието.