Щом и последният участник в церемонията излезе на привечерното септемврийско слънце, което все още къпеше зеления парк „Бостън Комън" срещу „Сейнт Пол", Джес се обърна към преподобната Енрайт с молба да остане още няколко минути. Пасторката не възрази, само предложи да седне и да се помоли заедно с нея. Джес учтиво отказа и след като съчувствено я потупа по рамото, Енрайт си тръгна. Джес остана сама.
Върна се при олтара. Отдясно имаше огромна цветна снимка на леля ѝ. Усмихната, жизнерадостна.
Младата жена седна на една от пейките от тази страна до клонка сребристозелен евкалипт, овързан с благоуханна мащерка и увенчан с жълъди - древни символи на закрилата, на спокойния сън, заслужен с храброст, и на безсмъртието. Единайсет такива клонки украсяваха краищата на други пейки. Дванайсет възпоминания от дванайсет пазители.
Никой друг освен Джес обаче не беше дошъл да се сбогува лично, защото, също както не можеха да се женят помежду си, за да гарантират самостоятелността на Родовете, никой пазител нямаше право да присъства на погребалната церемония на друг. Поредният начин за осигуряване на безопасност.
Тя сведе глава като в молитва и се отдаде на мъката си по жената, станала ѝ втора майка, дала ѝ толкова много и все пак скрила още повече.
Ала дори и в този момент обучението ѝ не позволяваше да притъпи бдителността си. Джес чу да приближават предпазливи стъпки и това не беше преподобната Енрайт. Тя инстинктивно вдигна ръце към кръста си.
- Джеси... het is ik.
Тихите, произнесени на холандски думи, я преизпълниха с радост. „Аз съм." Тя се обърна.
- Вилем?
Невероятно, той стоеше пред нея. Вилем от Рода Тасман. Пазителят на Макао. Партньорът на Флориан, нейният любим, единствената | истинска любов. По всички традиции на Семейството Вилем нямаше право да е там - и все пак беше.
Черната кожа на бръснатия му скалп лъщеше на топлата светлина в храма. Той протегна ръце към нея и прегръдката му стана още по-здрава след първите ѝ думи.
- Не мога да повярвам, че я няма.
После Джес се отдръпна и го погледна въпросително. Също като нея, Вилем носеше траур. Стегнат костюм, риза без яка. Под сакото му обаче беше усетила издутината на пистолет.
- Дошъл си да ме върнеш в Цюрих, нали?
- Защо да те връщам там?
- Пратила те е Сю-Лин.
Той заговорнически вдигна показалец към устните си.
- Шт, другите си мислят, че още съм в Исландия на разкопките на Снайфелсийокутл.
- Тогава защо си тук?
Вилем погледна към снимката на Флориан до олтара. Беше направена на яхта през пролетта. Морето синееше зад нея. Огрените от слънцето кичури на късата ѝ, развявана от вятъра коса, образуваха ореол около главата ѝ. Откритото ѝ лице сияеше.
Джес разбра. И научи нещо ново: понякога дори пазителите нарушаваха принципите. Както беше постъпила тя с Дейвид Уиър.
- Защо Сю-Лин ще ме праща да те върна в Цюрих?
- Първата ми задача като пазителка. И аз я оплесках.
- Е, нищо де. Хайде в Кантората за няколко години образователно заточение. - Вилем стисна за миг дланта ѝ. - Разкажи ми за тази „оплескана" задача.
- Казва се Дейвид. Дейвид Уиър.
- И той е?...
- Изследовател. Работи за Холдън Айрънуд. Сю-Лин се интересува дали има нещо общо със случилото се с Флориан. Вилем, тя ми каза, че всички знаете за това.
Пазителят на Макао изненадано сбърчи широкото си чело.
- Не и аз. - Той я отведе обратно при пейката и седна до нея. - Давай отначало.
Джес сподели с него всичко, което знаеше. Как лаборантът на Айрънуд привлякъл вниманието на Семейството, докато Емил следял чартърните операции на милиардера. Как Сю-Лин ѝ наредила да го отведе в Цюрих, ако установи каквато и да е връзка с инцидента в Южния Пасифик.
После му разказа как Дом е организирал залавянето на Дейвид, какво е научила от разпита на младежа и какво е открила в неговата лаборатория.
Удивлението и въодушевлението на Вилем бяха равни на нейните.
- Той може да локализира изгубените храмове?!
- Не точно - поясни Джес. - Дейвид всъщност определя общ район за търсене. После Айрънуд взима неговата информация и някак открива точното място. Затова не исках да го водя в Цюрих. Знам как да го накарам да работи за нас вместо за Айрънуд.
- С пари ли?
Джес поклати глава.
- Той е учен. Знаеш ги какви са. Казах му, че неговите генетични клъстери са отвели Айрънуд до три храма, но че има още девет - и така го спечелих на наша страна. Според мен ще направи всичко, за да научи откъде аз за това знам.