Малкото сиво устройство на масата изпиука. Айрънуд се вторачи в дисплея му и видя сина си в коридора. Крайно време беше.
Дейвид обаче още не беше свършил.
- Но ако смятате, че преди петдесет милиона години тук са дошли извънземни и са модифицирали ДНК на някой примат, знаейки... знаейки, че задействат верига от събития, които ще доведат до появата на модерния човек - това вече няма нищо общо с извънземните или с науката. А със свръхестественото. С божествената намеса.
Айрънуд му махна с ръка - скоро щяха да продължат дискусията - и въведе кода в устройството. Заедно със сина му в стаята влезе спарен мирис на дим и алкохол.
Милиардерът му подаде хард диска на Дейвид.
- Занеси го.
Айрънуд-младши го взе и кимна на Уиър.
- Негово ли е?
- Мое е - отсече баща му.
- Ясно. Ще го занеса долу.
- Давай.
Сякаш решил, че срещата е приключила, Мерит се изправи още преди вратата да се е затворила. Дейвид остана на мястото си.
- Знаете ли, ако ми обясните как обработвате моята информация, сигурно ще мога да ви я дам в друг вид. По-подходящ.
Айрънуд тежко се надигна. Трябваше да слезе в Червения салон и да каже на Кийша, че знае откъде да започне търсенето на четвъртата колония.
- Решил съм тоя проблем, Дейв, но ти благодаря.
Уиър също се изправи и внимателно остави чашата с кола на масата.
- Трябва да призная, че съм любопитен. С вас използваме една и съща информация, но аз откривам само районите. Вие откривате колониите - настоя Уиър.
- Това не е твоя грижа, синко. Просто си върши работата.
Дейвид най-после схвана намека.
- Разбира се, забравете, че изобщо съм поставил тоя въпрос. И очаквайте петия клъстер.
Това пък събуди любопитството на Айрънуд. Досега неговият млад учен винаги използваше условно наклонение.
- Мислех, че тия клъстери се откриват трудно. Променило ли се е нещо?
- Ами един клъстер можеше да е статистическа случайност. Същото се отнасяше и за втория. Сега, след като сме вече на четвъртия, предполагам, че има някаква система.
Докато вървяха към фоайето и частния асансьор на апартамента, Айрънуд изпита огромно удовлетворение.
- Виж сега, Дейв, щом има система, а аз ти гарантирам, че ще се убедиш в това, обяснението може да е само едно. Извънземни.
Дейвид вдигна длан, сякаш му даваше знак да спре, после раздели пръстите си между средния и безименния в жеста на господин Спок от „Стар Трек".
- Дълъг живот и благоденствие.
Айрънуд се подсмихна, после протегна ръка, за да спре Мерит.
- Остани да поговорим.
Наемникът не откъсваше поглед от младия учен.
- Вие двамата да нямате някакви планове? - попита милиардерът.
- Не - отвърна шефът на сигурността.
- Добре. Дейв, не се захващай веднага за работа. Разпусни. Слез долу да погледаш шоуто. Обади се на Ели и тя ще ти даде билет. Носиш ли си костюм?
- Не, сър.
- Отбий се в „Берлати". Кажи на Тони, че съм наредил да те облече.
Айрънуд изчака вратата на асансьора да се затвори зад Дейвид и едва тогава се обърна към Мерит.
- Искаш ли да ми кажеш нещо за теб и Дейв?
- Трябваше да доизясня обира в лабораторията му, но не съм замесвал фирмата.
- Наистина ли беше само обир?
Мерит отговори без колебание:
- Няма никакво съмнение. Полицейските доклади, които видях, предполагат, че според тях е действала банда, специализирана в кражби на скъпо лабораторно оборудване. Крадат го тук, продават го в Европа. Никакъв интерес към компютрите.
Мерит премълчаваше нещо, Айрънуд усещаше това, но опитът го беше научил, че ако го притисне, шефът на сигурността ще му даде обичайния си отговор: колкото по-малко знае работодателят му за някои събития, които евентуално влизат в разрез със закона, толкова по-добре. С други думи, правдоподобно отричане.
Милиардерът се насочи обратно към дивана.
- Ела, искам да ти покажа нещо.
Той прерови пръснатите наоколо вестници и намери неделния „Бостън Глоуб", вече прегънат на некролозите. Айрънуд посочи един от тях.
- Да знаеш нещо за това?
Мерит покорно прегледа посочения му некролог.