- Всяко следващо поколение има нова теория, всъщност нови въпроси. Думата „бял" цвят ли означава? Или става въпрос за производство, фабрика за ленени тъкани отпреди хиляди години? Или е място на чистотата? Реално място, например Арарат? Истински остров? Атлантида? Малта? Място, покрито с лед и сняг, например Гренландия или Антарктида? Или в края на краищата просто философско състояние на ума?
- Ти как смяташ? — попита я Дейвид.
- Ако знаехме защо са ни напуснали Първите богове, може би щяхме да разберем къде са отишли. - Джес сякаш понечи да продължи, после се отказа и се изправи. - Спи ми се.
Той също стана, макар че още не искаше да се сбогуват.
- Утре е голям ден. - Дейвид се озърна към тежките завеси на прозореца, като че ли погледът му можеше да мине през тях, през нощния мрак и да стигне до замъка Тинтаджъл на осем километра оттам.
Той я изпрати до вратата. Джес спря на прага и се поколеба.
- Дано се окажеш мой братовчед. Иначе, след всичко, което ти разказах...
- Не се тревожи - отвърна Дейвид. — Утре ще открием нов храм. Обещавам.
Бързо и сякаш спокойно, Джес свали тънката сребърна верижка с кръста от шията си и я постави на неговата.
- Давам ти Дванайсетте вятъра на света, защото никой не знае къде ще умре - пак с онзи ритуален ритъм изрецитира тя.
Тази нощ Дейвид си легна с нейния кръст в ръка. Мислеше си за Дванайсетте вятъра и къде ще го отнесат в собственото му търсене.
Също като Джес, той не знаеше къде ще умре.
Знаеше само кога.
А сънят все не идваше.
33
За пред обществеността и пресата започналият в 6,00 обиск на ФБР в „Атлантик Сити Инкаунтърс" беше свързан с правните битки на Холдън Айрънуд с Министерството на финансите. На пресконференцията не се спомена за специален агент Джак Лайл, агент Роз Марано и другите единайсет специалисти от Бюрото за специални разследвания на военновъздушните сили, всички със сини якета на ФБР и съответните служебни карти.
За по-малко от час намериха компютърната система. Освен тайнствено изчезналия милиардер, Джак Лайл откри там всичко, което търсеше - но нищо, което можеше да използва.
Облечен в цивилни дрехи и яке на ФБР, капитан Тревър Кингсбъро, компютърен специалист от Космическото командване на САЩ. им съобщи лошата новина в изолираната част на Червения салон.
Той показа на Лайл и Роз един от дисковете, който беше свалил от металния стелаж в средата на леденото помещение.
- Добрата новина е, че системата има осемстотин и петдесет едно цяло и половина терабайтови хот cуап харда като тоя — съобщи капитанът. - Ако е със стандартна конфигурация, това означава около петстотин и седемдесет харда, които могат да поберат цялата база данни ГСРСА, двеста за манипулирането ѝ и осемдесетина за резерв.
Лайл пропусна покрай ушите си тези числа и се съсредоточи върху нещо по-важно.
- Обаче не ми изглеждате много радостен.
- Всички хардове, които проверих, са празни. Едва ли ще открием доказателства, че базата данни е била използвана тук.
Роз реагира преди шефа си.
- Няма как да изтриеш осемстотин и петдесет терабайта за един час.
- Със софтуер няма как - съгласи се Кингсбъро. - Но я погледнете тук. - Той занесе диска на малка работна маса. - Това познато ли ви е?
Роз вдигна нещо като голям сешоар с плътен кожух от червена пластмаса - без нито един отвор. На масата имаше още пет такива, всеки с дълъг електрически шнур и щепсел.
- Това е старо изтриващо устройство. Създава мощно магнитно поле. Предназначено е за едновременно изтриване на голям брой видеокасети.
- Ще можете ли да възстановите нещо от информацията, която е била в тях? - попита Роз.
- Ще ги проверим сектор по сектор, обаче... ще подържите ли няколко секунди тия изтриващи устройства на трийсетина сантиметра от хардовете... край.
- Не забелязах изтриващи устройства в другата стая - каза тя с присвити очи. Беше ѝ хрумнало нещо. Лайл се обнадежди. - Басирам се, че компютърджиите не са успели да ги използват на своите терминали.
Тя мина решително през цилиндричната врата и излезе във външната част на Червения салон. Лайл и Кингсбъро я последваха.
На всяко от осемте работни места в помещението имаше специалист от БСР или военновъздушните сили. До голямата маса чакаха двама от програмистите на Айрънуд с пластмасови белезници на китките.
Едната се казваше Кийша Харъл. Беше приблизително на възрастта на Роз, с раста прическа, дънки и тениска с голям зелен динозавър и надпис „Не забравяй". Лайл не разбра хумора, но асистентката му го намери за смешен. Естествено.