- Частна армия, така ли? - попита капитанът.
- Нещо подобно.
- Що за фондация е това?
- Научни изследвания, такива неща. Финансира археологически разкопки, дава университетски стипендии, спонсорира музеи... всичко изглежда законно.
- Изглежда?!
Лайл сви рамене.
- Имат частна армия. Или поне частни сили за сигурност. Които по някакъв начин са свързани с Уиър.
- Щом вие сте използвали Уиър, за да проникнете в организацията на Айрънуд, „Крос" или техни служители може да са правили същото. Уиър е пионка, попаднала насред цялата тая работа.
- В такъв случай възниква един основен въпрос — каза Лайл. - Дали фондацията „Макклеъри” се е опитвала да се добере до Айрънуд, за да купи от него ГСРСА, или те са му я продали?
- Мислите, че една изследователска фондация е замесена в международен шпионаж?
- В това разследване има толкова много неочаквани обрати, че не знам какво да мисля. Фондацията притежава милиарди, десетки милиарди. Може така да печелят парите си - като купуват и продават държавни тайни.
- Струва си човек да се поразрови - заяви Кингс-бъро.
- Ще го направим. - Лайл го изчака да каже още нещо, но той мълчеше. Беше време да продължат нататък.
Кингсбъро схвана намека.
- Ще проверя останалите хардове. Може случайно да са пропуснали да изтрият някой от тях. - Той се насочи към цилиндричната врата и влезе в херметично изолираното помещение.
Роз строго изгледа Лайл.
- Сега пък какво има? - попита той.
- Някаква причина да не споменеш за основния проблем?
- Да. Искам да запазя репутацията си на рационален следовател.
- Извънземните са си на Айрънуд. Става дума за неговите убеждения, не за твоите.
- Това е легенда, Роз. Нали се сещаш, за да заблуди агентите от ФБР, Тони Сопрано казва, че отива да вземе десерта, а всъщност има предвид незаконна стока.
- Тогава за какво разговарят Айрънуд и Уиър, щом не става дума за извънземни? За руснаци ли? За китайци? Или швейцарци?
- Да не ме убеждаваш, че има извънземни?
- Моето мнение няма значение. Важното е, че Айрънуд вярва в това. Не смяташ ли, че трябва да се заемем с тоя случай от неговата гледна точка?
- Разбира се - съгласи се Лайл. - Е, какво мислиш?
- Мисля, че Айрънуд действително е крайният потребител на базата данни. - Очите на Роз блестяха, докато се стараеше да го убеди в логиката си. - Той е обсебен от идеята да открие своите извънземни колонии. Според него те датират отпреди хиляди години - това е по археологическата част. ГСРСА, която е способна да показва какво има под земята, трябва да е ценно археологическо средство, нали така? Фондацията „Макклеъри" финансира археологически експедиции. Следователно ГСРСА е ценна и за Айрънуд, и за фондацията - няма нужда да се намесва и вражеска страна.
- Значи в крайна сметка тоя случай може и да не се окаже шпионаж. Айрънуд може просто да е някакъв съвременен Индиана Джоунс и ГСРСА да е тазгодишният Свети граал.
Звучеше логично, но не по същество.
- Каквато и гледна точка да предпочетеш, базата данни е открадната държавна собственост и докаго е в ръцете на друг, ние сме изложени на опасност.
- Няма спор. Какво ще правим сега?
Лайл знаеше, че има няколко опции. Можеше да се опита да разпита програмистите на масата, но тъй като те вече бяха поискали адвокат - естествено, един и същ, - очевидно действаха по някакъв предварителен план и нямаше да проговорят скоро. Можеше да изчака и да види дали капитан Кингсбъро ще открие нещо, но нямаше почти никакъв шанс. Можеше да претърси други имоти на милиардера - но дори да откриеха големи компютърни системи, най-вероятно те също вече бяха разглобени.
- Можем да направим само едно.
Роз лукаво се усмихна, като че ли знаеше какво ще ѝ каже.
- Имаме нужда от повече информация - продължи Лайл. - От геопространственото разузнаване трябва да идентифицират крайбрежието на оная разпечатка.
- И после... Пак ли командировка?
- Пак.
34
- Чудя се как ли е изглеждало тогава - тихо произнесе Джес.
Дейвид стоеше до нея на скалата над Атлантическия океан. Мъгла и пръски изпълваха утринния въздух. Едва различаваха вълните на трийсетина метра под тях, които нежно се пенеха около тъмните камъни на скалистия бряг. Нататък - само мъгла. Дори крясъците на морските птици звучаха глухо.
- Според теб кога е построен? - попита той.
Рано сутринта бяха пренесли на топографска карта координатите от разпечатката, която бяха направили в Бостън. Според нея и ръчния им джипиес бяха на мястото, на което Айрънуд се надяваше да открие извънземна колония, а Джес - храм на Семейството. Какъвто и да се окажеше, изсеченият в корнуолския шист обект се намираше на по-малко от трийсет метра под тях.