Сега петима от Пазителите бяха мъртви. Всъщност тя знаеше за петима. Не можеше и дума да става за някакво съвпадение.
Важният въпрос, разбира се, бе, какво се е случило с предметите, които те пазеха. Знаеше, че у Беатрис бяха пиалата и подносът на Ригенид. Докато Джудит ревниво криеше меча в течение на десетилетия, Беа с гордост показваше своята светиня заедно с антиките в хола си. „Кой човек със здрав разум ще разбере истинското им значение?“, подсмихваше се Беа. „Хората виждат само онова, което искат да видят — дрънкулки от колекцията на някаква невменяема стара жена.“
Но някой беше разбрал и затова я убиха.
Болезнен спазъм внезапно я накара да спре. Имаше чувството, че в бедрото й хрущи счукано стъкло. Джудит се подпря на един стълб от уличното осветление пред някаква жилищна сграда и се обърна назад към улицата. Внезапно реши, че вместо влак е най-добре да вземе такси. От горчив опит знаеше, че ако продължава да насилва крака си, ще прекара останалата част от деня и по-голямата част от нощта в непоносими болки.
Естествено такси не се виждаше.
Докато се колебаеше дали да не се върне назад към „Юстън роуд“, тя забеляза някакъв мъж с бръсната глава и мръсни дънки, който се беше втренчил в нея. Очите му бяха скрити зад огледални слънчеви очила, но тя позна по съсредоточения израз на лицето, че върви точно към нея.
Старата жена заразмахва торбата си още преди мъжът да стигне до нея. Торбата го прасна по главата и го повлече така, че той коленичи, а слънчевите му очила отлетяха в канавката.
Джудит запищя с висок глас. Както винаги, разбира се, никой не чуваше. Десетина глави се обърнаха към нея, но никой не направи и най-малък опит да се притече на помощ на старата жена. Шофьорите зяпаха с любопитство от колите си, но никой не спираше. Тя затича напред, но пред нея се изправи младеж с дълга мазна руса коса, обрамчваща мършаво лице с празен поглед. Той държеше отворена вратата на една кола.
Наркоманче, разбра Джудит и стисна торбата си.
Своята торба!
Тези двамата искаха да й вземат торбата. При други обстоятелства тя щеше да им я даде, но сега съдържанието й беше всичко друго, но не и обикновено. Джудит се обърна назад точно когато мъжът с бръснатата глава се изправи на крака, а лицето му бе застинало във вдървена маска на омраза.
Джудит беше в капан.
Кубето се почувства унижен. Току-що една жена, наполовина на теглото му и три пъти по-възрастна от него, го просна на земята. Освен това раздра точно на коляното левия крачол на любимите си дънки „Левис“, да не говорим, че си одра ръцете и счупи новите си слънчеви очила. Тая кучка ще си плати за това! Той бръкна в джоба си и извади нещо. Махна рязко с ръка, сгъваемият нож щракна и острието блесна на слънцето.
— Ебати грешката тъпа! — изсъска Кубето и опря ножа в гърлото на старицата, като раздра сухата й кожа. Жената изкуцука към вратата на колата.
— Влизай! — изсъска Кубето.
Джудит обаче не се предаваше и отново се нахвърли върху него. Знаеше, че влезе ли в колата, е труп. Тя отвори уста, за да извика отново, но плешивият мъж я удари под лъжичката и тя се преви надве. Наркоманчето се изкиска зад нея с висок, почти детски смях.
Една ръка я сграбчи здраво за косата и я изправи. Болката беше ужасяваща.
— Влизай в колата!
— Ей, какви ги вършиш?
През парещите си сълзи Джудит успя да види някаква червенокоса млада жена, която тичаше към тях. Опита се да извика, за да я предупреди за ножа, но не й стигна въздух.
Кубето се завъртя и вдигна ножа.
— Бе ти що не си гледаш рабо…
Без да забавя крачка, младата жена вдигна крак и нацели с тънкото си токче гологлавия точно под капачката на коляното. Раздаде се отчетливо изпукване и Кубето рухна на земята. Последва висок женски писък. Джудит се завъртя, хвана вратата на колата и я затръшна. Вратата затисна пръстите на наркоманчето и се чу приглушен звук от чупене на кости. Устата му се отвори и затвори, но от нея не излезе и звук.
Джудит прибра падналата на земята торба и изкуцука към младата жена, която я хвана за ръка и я поведе, без да каже и дума. Минаха повече от десетина крачки, преди наркоманчето да запищи нещо несвързано. Като се обърнаха, видяха, че както лежеше на земята и хленчеше от болка, Кубето извади мобилния си телефон и набра някакъв номер.