Сержант Хамилтън кимна към тълпата, която се движеше като река покрай прозореца на малкия полицейски участък.
— Всичките ми офицери са на работа. Нямам кого да отделя…
— Виждам как е — отвърна Тони. Той се пресегна и вдигна слушалката на телефона през бюрото. — Ще се опитам да получа още няколко души.
Виктория Хийт се обърна и погледна през ромбовидните стъкла на прозорците в полицейския участък към изпълнената с хора улица.
— Ако тя вече е в селото, би могла да бъде къде ли не.
— Нека да изчакаме, докато всички се настанят за нощуване — предложи Хамилтън. — Тогава ще проверим в хотела и къщите за гости, а след това мога да накарам мъжете да претърсят палатковото село край блатото. Ако тя е някъде тук, ще я намерим.
Тони Фулър тръшна телефона.
— Остава ни само да се надяваме, че ще я намерим, преди отново да убие.
— Такова нещо със сигурност ще провали фестивала — измърмори Хамилтън.
88.
— Бриджит не казваше ли нещо за някаква пещера?
Оуен седеше на корниза на прозореца и гледаше надолу към оживената улица. Сара седеше на леглото, заобиколена от бележките на Джудит и прелистваше дневника й.
— Аха, намерих го… Чуй това: „Днес Амвросий ни доведе в пещерата си. Тя е близо до селото. Тръгваш от края, преминаваш през моста и после продължаваш вляво по една тясна, едва видима пътека — пещерата е в средата на гъста горичка, отстрани на ниска могила, която почти не се забелязва, освен ако не я търсиш специално. Амвросий е сложил на каменните й стени рафтове от дърво…“
— Това са съвсем конкретни указания. Би трябвало да можем да я намерим — каза бавно Оуен.
Сара скочи от леглото, приближи се до Оуен и го прегърна. Притиснати един в друг, те гледаха тълпите, които се движеха по тесните улици.
— Ще ми се да съм като тях — съвсем тихо каза Сара.
— Като тях ли?
— Искам да съм най-обикновен човек — каза тя.
— Чух — прошепна той.
Оуен се вгледа в магазина на улицата отсреща. Имаше нещо в името му, което му звучеше някак… Галантерия „Бейли“…
— Ей, я ми подай тефтера на леля ми. — Оуен провери на гърба на тефтера и забучи пръст сред списъка от имена. — Милдред Бейли — каза той тържествуващо. — Която има адрес тук, в Мадок — добави той. — Това сигурно е същата тази Мили.
Той взе да разгръща страниците на дневника и на албума с изрезки.
— Тук пише, че Бейли е починала преди десет години, при някаква катастрофа. Нейният племенник останал жив. — Той се обърна към Сара и се усмихна. — Добре, сега вече имаме две следи: пещерата на Амвросий и последният известен адрес на Милдред Бейли. — Той затвори тефтера и каза: — Трябва да поговорим с нейния племенник. Може той да ни помогне.
89.
В гората зад тях нещо се движеше.
Сара усещаше очите на създанието, вперени в нея, или по-скоро чувстваше как настръхват скоро подстриганите косъмчета по врата й. След като видя, че Оуен на няколко пъти се извръща и хвърля поглед през рамо, разбра, че и той е усетил нещо. Тя бръкна в торбата, извади Счупения меч и го стисна здраво.
— Следят ни! — измърмори тя и влезе в крачка с него.
— Знам!
— Да ти хрумва кой или какво ни следи?
— Прекалено много неща ми хрумват. Надявам се и се моля това да не е нищо такова.
Сара устоя на изкушението да се обърне назад.
— Може би сме изпуснали разклонението — предположи тя.
Двамата се лутаха из гората от няколко часа, но не откриваха нищо, което да наподобява пещера.
Оуен хвърли поглед между дърветата.
— Мисля, че не сме. Това е единствената пътека отляво на моста и следите почти не се виждат — напомни й той. — Струва ми се, че виждам някаква могила отпред. Може би това е могилата, за която пише леля ми в дневника си.
— Въртим се в кръг — потиснато каза Сара. — Не е тук.
— Не губи надежда.
Един гълъб прелетя през дърветата и изплаши две свраки, които изпляскаха с криле и литнаха във въздуха. Двамата подскочиха.
— Това трябва да е могилата! — настоя Оуен. Той се отби от пътеката и тръгна между дърветата, за да съкрати пътя към затревената могила, покрита с глог и бодлива зеленика.
Сара беше по-предпазлива и го последва бавно, като се привеждаше под ниските клони и тайно се опитваше да надзърне назад. Тя зърна за миг някаква неясна фигура, която се плъзгаше покрай дърветата.