— Как да донесем светините при тебе? — попита Сара.
— Пренесете ги в нещо — отвърна Амвросий.
— Едва ли ще можем — усъмни се Оуен.
— Всеки човек може да ги пренася, но трябва да си с потекло на истински Пазител, за да можеш наистина да ги използваш.
— Но аз не съм роднина на Джудит Уокър и въпреки това използвах меча — отбеляза Сара.
— Ти не си Пазител — отвърна Амвросий, а лицето му остана безизразно. — Но ти нахрани меча и това го обвърза с тебе. Е, да, ти го използва, но само за да убиеш. Голямата магия на меча, Сара, се крие в това, че той може да лекува и да сътворява.
Старецът се обърна към Оуен:
— Оуен, рогът е в тебе, но можеш ли да управляваш това, което става, когато го надуеш? Бриджит Дейвис можеше да го прави. Ти не можеш да сториш нищо с рога, но би могъл да сътвориш чудеса с меча, защото си кръвен роднина на Джудит Уокър, а тя беше потомка на истинските Пазители. И нека ти кажа още нещо, Оуен Уокър. Ако в къщата се изправиш срещу Мъжа от Мрака, знай, че именно ти трябва да застанеш срещу него със своята светиня в ръка, с меча. Това ще бъде единствената възможност, която ще имаш, защото и той също е Пазител.
— А какво ще стане със Сара?
— Би било по-добре Сара да не се изправя срещу Мъжа от Мрака — каза меко Амвросий и хвърли поглед към младата жена. — Най-добре е да дадеш меча на Оуен.
Сара погледна меча в ръцете си. Дори самата мисъл да го подаде на Оуен я накара да се облее в студена пот. Амвросий развеселено поклати глава и изведнъж, без предупреждение, се протегна и изтръгна меча от ръцете на Сара. Синьо-зелени пламъци затанцуваха по острието, като съскаха и фучаха подобно на вбесена котка. Той пъхна меча в ръцете на Оуен.
— Ако обстоятелствата бяха различни, бих ви разказал неговата история и за силите, които има…
Сара се измъчваше сякаш току-що бе загубила много близък човек. Беше съкрушена, но заедно с това непрестанният натиск, който усещаше в слепоочията си през последните няколко дни, изведнъж изчезна и я остави малко объркана и замаяна.
За разлика от нея, Оуен почувства как потреперва от първичната сила, която се стича през меча в него, щипе ръцете му и се утаява в гърдите и още по-надолу, някъде в корема му. Струваше му се почти естествено да държи меча високо в двете си ръце, а счупеното острие да сочи през зеления навес право към слънцето. Натъртванията избледняха, порязаните места оздравяха, а къдравата му коса изведнъж се изви в обратна посока и разцъфна около него като шлем, който блещука и лекичко пращи.
Амвросий вдигна рога от мястото, където Оуен го остави. Бяла светлина се изви като спирала покрай отвора за свирене.
— Ще го взема с мен и той ще помогне.
Оуен наведе меча и погледна Амвросий. Зелените му очи бяха твърди и хладни.
— Не съм съгласен с това, което искаш да направиш!
— Тогава ми подскажи друга възможност — иронично отвърна Амвросий.
Оуен се направи, че не го чува.
— Кажи ми как възнамеряваш да хвърлиш хората в такъв непреодолим страх, че да си тръгнат?
— Няма да го правя — каза просто Амвросий.
— Ще умрат хора! — възрази Сара.
— Рано или късно всички ще умрем.
96.
Ахриман тъкмо пъхаше ключа в ключалката, когато Вивиен отвори вратата и почти го издърпа навътре. Той разочаровано видя, че тя е облечена в широката си роба и не си е дала труда да се съблече.
— Те са наблизо! — прошепна тя, а лицето й бе пребледняло.
— Кои? — попита той.
— Милър и мъжът! Наблизо са, съвсем наблизо! Усещам ги… някакви проблясъци, смътни образи и нищо друго, но всеки път чувствам, че са все по-близо до къщата. Мисля, че идват насам.
Ахриман енергично потри ръце и последва жената нагоре по стълбите до спалнята. В друг ден той би се възхитил на олюляването на бедрата й под тънката материя и би я погалил в знак на признателност, но не и днес. Днес той се нуждаеше от всяка капка енергия за предстоящия ритуал.
— Искаш ли да се свържа с полицията? — попита Вивиен.
Ахриман се засмя гръмогласно.
— Не! Надявах се, че те ще заловят Милър, но така даже е по-добре.
Вивиен застана на вратата и наблюдаваше как нейният господар съблича дрехите си така нетърпеливо, че копчетата излитаха с пукот.