Никой не чу звука на ловния рог и триумфалния вой на разярените чудовища насред писъците от болка и ужас, плющенето на мълниите и непрестанния грохот на гръмотевиците.
Тони Фулър наблюдаваше танца на светкавиците по главната улица на Мадок — подскачаха от един метален предмет към друг и след тях колите се превръщаха в почернели останки, а старите стълбове на фенерите се гърчеха като гигантски огнени червеи. Един канализационен люк се стопи, изтля и стана на сгурия, а когато един младеж се затича право към кипящата каша, Фулър се извърна от прозореца.
— Нищо не работи! — каза отчаяно Виктория Хийт. — Нито телефоните, нито радиовръзката, а и електричество няма.
Инспекторът отново се обърна към прозореца.
— Боже Господи, какво става? — прошепна той. Улицата беше като кошер, гъмжащ от хора. Двама мъже ритаха вратата на една къща от другата страна на улицата и се втурнаха вътре покрай старата жена, която се показа. След тях двадесетина души влетяха в антрето и стъпкаха жената в отчаян опит да избегнат мълниите. Точно над главите им изтрещя гръмотевица, която разклати цялата сграда и керемидите се запързаляха от покрива и се разбиха на улицата. Една млада жена падна, от шията й стърчеше правоъгълна керемида, младежът, който се опита да й помогне, се строполи в мига, в който десетина керемиди се стовариха върху него.
По време на дългогодишната си служба като полицейски офицер Тони Фулър се бе сблъсквал с множество случаи, в които бе изпитвал ужас — първата му нощ преминала в обход на участъка, първия път когато се изправи срещу въоръжен нападател, първия път когато застана на мястото където бе извършено убийство, първият път когато се взря в безмилостните очи на убиец. Но с времето ужасът се притъпи и напоследък той усещаше само яростта и мъката на жертвите. Тази ярост го караше да преследва хората на злото, каквато бе Милър, която убиваше и осакатяваше хора без никакво угризение. През последните няколко години Фулър откри, че е способен да отвръща на ударите на тези хора, без да се колебае и да се отнася към тях също толкова безжалостно, както те се отнасяха със своите жертви.
Но сега Тони Фулър почувства страх — студеният, опустошаващ страх, който изпитва здравомислещият човек, когато се изправи пред нещо свръхестествено. Той тъкмо се извръщаше от прозореца и се обръщаше с лице към Виктория Хийт, когато на улицата, точно пред прозореца, разцъфна светлина. Стъклото избухна и се разлетя из стаята. Фулър не усети болка, само някакъв ужасен звук и горещина, последвани от абсолютна тишина. Той зърна бегло миниатюрната шарка, изпъстрена с червени петна, която се появи на бялата блуза на Виктория Хийт… гледай ти, той не можеше да си спомни дали имаше нещо подобно. После такъв рисунък изникна и на лицето й… кървави валма от разкъсана плът. Той гледаше как тя пада на земята… а после дойдоха болката и шумът.
99.
Вивиен се свиваше и потръпваше при всеки трясък на гръмотевиците и всяко проблясване на светкавиците. Стаята бе потънала в мрак, но бялата светлина очертаваше фигурата на Ахриман Саурин на фона на прозореца, бялата му плът. В далечината се чуваха писъци и взривове, а полето пред къщата бе изпъстрено с огньове.
— Колко е часът? — попита потресен Ахриман.
— Пет, шест… Не знам точно… — тя седеше близо до него и усещаше студа, който тялото му излъчваше.
— Прилича на здрачаване — каза той разсеяно. — Не може да е нормално здрачаване.
— Не знам. Усещам бръмченето на светините под нас, как пълнят Астрала със светлина. Не, не мога да го видя — там съм като сляпа.
Ахриман наблюдаваше как една от внимателно приготвените погребални клади в далечината избухна в пламъци, а дълги ивици светлина се издигаха над напоените с бензин дърва. От нея се разбягваха горящи фигури. Той обърна гръб на прозореца и хвана ръката на Вивиен.
— Не можем да чакаме повече. Трябва да си послужим със светините веднага!
— Но две липсват…
— Нямаме избор! — каза твърдо той. — Единадесет от тринадесетте са при нас. Ако успеем да счупим ключалките, тогава може би Демонският род ще успее да си пробие път дотук.
— Твърде е рисковано — поколеба се Вивиен. — Това не е нормална буря. Някой… някой с голяма мощ… я е повикал. А тази магия, магията на стихиите, е една от най-старите в света. Нещо е там отвън, нещо старо.
— Много отдавна го чакам. — Светкавиците обляха лицето му със светлини и сенки. — Огньовете ще горят, докато вземат и последните Пазители, а хората, приготвени за жертвоприношенията, бягат. Никога отново няма да ни падне такъв случай. Сега ще използвам светините!