— Твърде късно е! — изсъска Ахриман Саурин.
Оуен почувства как мечът помръдна, изви се по собствена воля и в следващия момент той самият бе тласнат напред, сграбчил оръжието в двете си ръце, като първо мечът сочеше надолу и наляво, а след това се вдигна нагоре. Ахриман дръпна най-близката светиня и я разтърси. Оуен зърна за миг парче козина, глава на елен заедно с рогата, точно преди мечът да я промуши и във въздуха да се разхвърчат искри.
— Виж Плаща на Артур! — Мъжът от Мрака се изправи, метна плаща около раменете си и положи украсената с рога качулка върху главата си. Лявата ръка на Саурин се изстреля напред и хвана острието на меча посред взрив от зеленикавобял огън.
Оуен се опита да го изтегли, но не успя.
Чукането изпод кръглия метален капак беше настойчиво и оглушително.
— Моите поданици са гладни — прошепна Ахриман. Той затегли към себе си меча и Оуен почувства как оръжието се изплъзва от ръката му. — Мечът е най-могъщият от всички ключове. Ако отворя неговата ключалка, няма да имам нужда от останалите. — Той отново затегли меча към себе си и почти го изтръгна от ръцете на Оуен.
— Знай, че си удостоен с голяма чест: ти ще си пръв на пира на чудовищата.
— Не! — Оуен се опита да се дръпне назад.
— О, да! — Ахриман го придърпа напред.
Сара усети, че Оуен ще изпусне меча. А ако мечът попадне в Мъжа от Мрака, ще дойде края на света…
И от мрака Сара се хвърли към Оуен, удари го по раменете, блъсна го напред и го тласна в ръцете на Ахриман. Оуен все още се беше вкопчил в меча и внезапният тласък напред го изненада. Металното острие издра ръцете на Ахриман, а счупеният връх на оръжието потъна в гърдите му и се плъзна по ребрата му, след което разкъса белите дробове и сърцето му.
Ахриман сведе поглед към меча, а очите му се разшириха, когато мечът засия, обхванат от пламъци. Оуен пристъпи напред и завъртя острието в пълен кръг, преди да го изтегли и освободи. Студена бяла светлина разцъфна в очите на Ахриман. Той отвори широко уста и се опита да каже нещо, но не успя да изрече и дума. Гърдите му се повдигнаха и той избълва бял огън.
Внезапният взрив от светлина отхвърли Оуен и Сара обратно в преддверието пред кръглата стая, която в този миг бе обхваната от огъня, бликащ от тялото на Ахриман. Той стоеше прав с разтворени ръце, като разпънат на кръст от светлината. Студеният огън мина покрай кожените кутии, разтопи ги и извади на показ предметите в тях. Пламъците се извиваха и съскаха, а после една по една светините оживяха за кратко, нажежени до бяло, и изпълниха стаята с цветовете на дъгата.
За един миг двете магии — тъмната и светлата — влязоха в битка.
Тя продължи по-кратко от един удар на сърцето, след което стаята потъна в пълен мрак.
Последва продължителна тишина, в която пукането и трясъците на свличащите се основи звучаха оглушително. Камъните скърцаха, земята тътнеше и след това в почернялата стая се появи светлинна мълния, плътен лъч, който обикаляше бавно над древния кладенец — портата към Другия свят.
Оуен и Сара пропълзяха до вратата и надникнаха вътре като примигваха от светлината. Телата на Ахриман Саурин и Вивиен бяха изчезнали. Нищо не показваше, че някога са били тук. Счупеният меч, чието острие вече беше цяло и блестеше в сребърен цвят, лежеше на пода върху Плаща на Артур.
Древната врата в пода се беше сраснала с камъка, а дупките на ключалките бяха запечатани с бяло стъкло.
103.
Отне им известно време, за да осъзнаят, че мъничкото съсухрено създание, което лежи, простряно върху каменния стол, е Амвросий.
Сара и Оуен коленичиха пред него и подредиха спасените светини до Рога на Бран — Плащът на Артур, Шахматната дъска на Гуендолеу, Ножът на Конника, Червеното наметало на Федърс и Дирнуин, Счупеният меч.
— Това са всички, които успяхме да спасим — Оуен отметна лекичко няколко кичура коса от челото на стареца. Кожата му беше толкова прозрачна, че под нея ясно се виждаха костите и изтощените му мускули.
Амвросий се изправи с усилие и докосна на свой ред всеки от предметите с треперещите си пръсти, сякаш ги виждаше и си припомняше какви бяха те някога.
— Стига толкоз! — прошепна той.