— Трябва ни! — прошепна жената.
Ричард Фентън заклати глава.
Чу се как някакъв нож се отваря с щракане.
— Вие ще ми кажете, рано или късно — измърка жената и Фентън нямаше време да реагира, защото тя хвърли ножа и той тупна върху полираните дъски между босите му крака. Ричард го проследи с поглед и видя как вибрира тънкото полирано стоманено острие.
— Защо не седнете, господин Фентън — попита любезно жената.
Той поклати глава и моментално усети нажежена до бяло болка в бедрото. Погледна надолу и видя как дръжката на втори тънък нож се подава от плътта му, на няколко сантиметра от сбръчканите му слабини. Странно, но болка нямаше, само жега.
— Фактически, докато чакаме да ни кажете точното местонахождение на шахматната дъска на Гуендолеу, ние ще изиграем една малка партия шах. Който бие, взема всичко.
Красивата жена пристъпи напред и излезе от сянката. Фентън се опита да се съсредоточи върху лицето й, което беше толкова безплътно красиво, че тя изглеждаше почти като неземно създание. Лицето й бе дълго и тясно, с пълни устни и леко дръпнати очи. Буйна черна коса се лееше по гърба й. Той се опита да разбере какъв цвят са очите й, но отразената светлина ги бе оцветила в бронзово. Тя изглеждаше млада, може би на двадесет и няколко години, но пък имаше налети гърди, които заедно с меките извивки на корема загатваха, че тази жена не е толкова млада. Цялата й фигура бе стегната в светлозелена рокля.
Тя бутна леко ранения Фентън на един стол и кимна на своя скрит в сянка придружител. Той стана и старецът разбра, че е висок и широкоплещест като културист. Мъжът направи някакво движение с ръка, мина в осветената част и Фентън видя, че държи късо копие. По главата му имаше влажна черна кръв.
Тъмният човек се движеше из стаята, като отваряше калъфите на шахматните дъски, извади една от пищно украсените дъски, шестстотингодишно съкровище от Алхамбра, с резба в арабски стил, сложи я върху масичката пред Фентън и застана зад него.
— Играйте! — нареди той.
Екзотично изглеждащата жена седна срещу стареца. Със зверска усмивка тя бързо нареди фигурите. Жената хвана пешката с черния си маникюр и я премести, като същевременно не отместваше очите си от лицето на Фентън. Той се опита да схване положението, като сега вече усещаше усилващата се болка в крака и осъзнаваше, че най-вероятно ще умре в тази стая.
— Вие сте на ход — прошепна тя.
Той премести автоматично една фигура.
— Ах, играта започна — прошепна жената. Трябваха й не повече от десетина-дванадесет хода, за да заклещи царя на Фентън. — Мислех, че сте по-добър противник. Жалко! Можехте да спечелите още няколко часа.
Усмивката й беше дивашка.
— Шах и мат!
9.
— Аз настоявам! — каза твърдо Сара.
Джудит Уокър поклати бавно глава, но остана безмълвна. Искаше младата жена да си мисли, че решенията, до които стига, са нейни собствени.
— Опасявам се, че ще съм едно огромно бреме за вас — възпротиви се слабо Джудит.
Сара седеше на задната седалка на полицейската кола и заклати глава, като едновременно с това се самоубеждаваше, че предложението е добро.
— Къде другаде ще отидете? Вие не можете да останете тук, докато жилището не се почисти. — Тя се усмихна изнурено. — Трябва да ви предупредя, че майка ми понякога е малко рязка, но място при нас определено има. Останете у нас тази нощ, а утре ще се свържа с вашия племенник и заедно ще ви помогнем да си оправите жилището.
— Аз наистина…
— Не ставайте смешна — прекъсна я Сара, но без да влага особено уверена настойчивост. Какво прави всъщност? Запозна се с тази жена само преди няколко часа, а сега й предлага да пренощува у тях… Майка й ще изпадне в ярост.
Джудит усети внезапно появилата се нерешителност в гласа на младата жена и докосна ефеса на увития във вестник меч, за да получи сила от него. След това се пресегна и стисна ръката на Сара.
— Правите ми изключително щедро предложение.
Сара се усмихна, а трапчинките подчертаха меката й хубост.
— Ще помоля полицаите да ни оставят пред дома ми в Кроули.
— Трябва да се обадите във вашия офис — рече тихо Джудит. — Там ще се тревожат за вас. Нямало ви е цял следобед.
Сара кимна. Нямаше смисъл дори и да се опитва да се връща на работа.