— Ще им кажа, че няма да мога да се върна до края на работния ден — добави тя и извади телефона си.
Джудит слушаше как Сара се опитва да обясни на озадачения си началник защо именно ще отсъства до края на деня. Тя даже чуваше раздразненото мрънкане от другия край на линията и наблюдаваше нервните опити на момичето да предразположи началника си. При други обстоятелство Джудит би се почувствала виновна, че използва силата на волята си, за да манипулира Сара, но сега положението беше по-различно.
Трябва да защити меча. На всяка цена!
По-късно, докато лежеше на странното легло и наблюдаваше играта на уличните светлини по тавана, Джудит Уокър чуваше неясните гласове, идващи от кухнята на долния етаж. Разпозна гласа на Рут Милър — шумната, настоятелна и насечена дикция, помитаща меките протести на Сара, и знаеше, че предметът на разгорещената караница е самата тя. Джудит бръкна под възглавницата и докосна увития във вестник меч, след това се концентрира към Сара, като се опитваше да влее сила в нея. Чувстваше някаква странна женска обвързаност с тази млада жена, някакво родство, което дори и след седемдесет и четири години опит не разбираше напълно.
Семейство Милър посрещна Джудит със студена учтивост. Семейството се бе отдало на тих крайградски живот в тих крайградски квартал и съвсем очевидно се противеше на това неочаквано нахълтване.
Предложената вечеря беше смразяващо официална.
Рут Милър въвлече Джудит в някакъв взривоопасен разговор без значение, а Джеймс, последният любовник на Рут, почти не си отваряше устата. По-малките братя на Сара, очевидно предупредени от майка си да покажат най-доброто от себе си, клюкарстваха в забързан шепот по време на цялата вечеря и не обръщаха внимание на напълно непознатия за тях човек на масата. За голямо облекчение на всички Джудит се оплака, че е уморена от случилото се през деня и се оттегли моментално след вечерята. Настаниха я в стаята на най-малкото момче — тясна стаичка, украсена с плакати на автомобили пилоти, футболни звезди и една оскъдно облечена звезда — любимка на децата, която Джудит Уокър не познаваше. На средата на пода беше подредена прецизно изработена железница с влакче и няколко плюшени животни. Контрастът между напъпилата, изпълнена с тестостерон сексуалност на плакатите и плюшените играчки беше леко обезпокоителен за Джудит — според нея момчето бе на не повече от десет години. Невинността бе една от първите жертви на модерната епоха.
Седнала на леглото, Джудит разви меча и прокара пръсти по ръждивия метал. Хвана ефеса и поднесе счупеното острие към устните си. Почувства познатата вълна от надигаща се сила, която опари ръцете й.
Древна магия, древна сила се вдига!
Джудит почувства как из цялото й тяло се разлива топлина. Болките по вдървените стави изчезнаха, уморените износени мускули се отпуснаха, зрението й се изостри и слухът й започна да различава множество звуци. Тя отново бе млада. Млада, пълна със сили и…
Древна магия, древна сила си отива!
Силата си отиде също така неочаквано, както и дойде, и новопридобитото й остро зрение се разми в зле фокусирана мъгла. Взе да не чува толкова ясно. Болките се върнаха.
Джудит въздъхна, уви меча в избеляла памучна нощница и го мушна под възглавницата. Когато си легна, усети твърдостта на старото желязо под главата си. Като дете имаше навика да спи с меча всяка нощ, а сънищата… сънищата тогава бяха изключителни. За нея той беше порта към въображението, към изгубени светове и вълшебни приключения. Тези сънища оформиха детското й въображение и посяха семената на професионалния й път. Когато литературните критици хвалеха нейното въображение, изпълнено с чудни подробности и цялостно изградени светове, те нямаха ни най-малка представа, че тя просто повтаря и отразява на хартия местата, които вече бе сънувала.
Като порасна, Джудит скри меча в едно старо вълнено военно палто, което висеше в дъното на килера. Сънищата тогава идваха при нея само от време на време и тя започна да ги приема безпристрастно, като махаше от тях смразяващите подробности и ги превръщаше или във фентъзи, което вървеше добре на пазара, или в приключенски книги за деца. Случваше се почти да забрави за силата на светинята, която подреди живота й по този начин.
Почти, но не съвсем.
Но ето, че някой все още вярваше, че светините притежават сила, някой бе готов да убива, за да се добере до тях.
А Сара? Къде се подреждаше тя в цялата схема? Дали нейната поява и намеса, е нещо повече от просто съвпадение? Дори и спящи, светините привличаха определен тип хора — или хора, чувствителни към трептящото сияние, излъчвано от тях, но непознаващи силата им, или хора, които целенасочено търсеха древните все още разпилени по света предмети, носещи силата. През годините Джудит срещна доста хора и от двата типа. А Сара… Джудит бе убедена, че е от първия тип, но това не беше всичко. В нея имаше някаква сила, която дори младата жена не познаваше.