— Вижте, Джудит Уокър не ми е давала нищо…
— Сара, Хана е. Сет… господин Хинкъл би желал незабавно да ви види в неговия кабинет.
— Идвам веднага! — Сара пое дълбоко дъх — последиците от нейните действия току-що се стовариха на главата й. Тя пропъди мисълта за странното телефонно обаждане и хукна по дългия коридор към ъгловия кабинет на шефа си.
Едно време Сет Хинкъл сигурно е бил привлекателен. Петдесетгодишният мъж обаче толкова много години бе изпълнявал ролята на търтей в банката, че творческият му мозък съвсем беше атрофирал. Понастоящем, облечен в шит по поръчка костюм за шестстотин лири, който едвам-едвам прикриваше издутото му шкембе, плод на много изпити по късна доба бири в местната кръчма, в опит да избегне връщането вкъщи при хленчещата си съпруга и постоянно искащите нещо близнаци, Сет Хинкъл бе застанал до прозореца, готов да раздава напътствия в живота.
Сара тихо седна.
— Колкото и похвални да намирам неотдавнашните ти действия, трябва да ти напомня, че съм тук, за да ръководя банковия офис.
Сет беше заел такава поза, че идващата отзад светлина на утринното слънце оформяше обезпокоителна аура около него.
Този номер със сигурност го е тренирал, помисли си Сара.
— Ако не можеш да се нагодиш към нашия доста прост правилник, тогава може би е по-добре, да си потърсиш работа другаде.
За господин Хинкъл бе невъзможно да я погледне в очите. Той бързо погледна встрани, когато и двамата разбраха, че неговите очи бяха вперени право в гърдите й.
— При нормални обстоятелства не бих имал друга алтернатива, освен да те уволня. Но — тук той продължи бавно, а устата му се кривеше, все едно, че беше изял нещо кисело — Сър Саймън позвъни в нашия офис преди шест минути.
Сара се опита да не се разкиска. Със съскавата си реч Сет Хинкъл звучеше като съскаща змия в момента, в който спомена името на своя старши партньор.
— Какво ви е, госпожице Милър?
— Добре съм, господине, само леко дразнене в гърлото. Докъде бяхте стигнали?
— По всичко личи, че някоя си Джудит Уокър се е свързала тази сутрин със Сър Саймън. Тя се е изказала за вас изключително ласкаво, и е споменала за вашите героични постъпки като безкористна самарянка.
Думите сега излизаха по-бавно, като „с“-ътата се удължаваха до максимум и Сара започна да хапе все по-усърдно вътрешната страна на бузата си, като по този начин се стараеше лицето й да изглежда като безизразна маска.
— Сър Саймън е изключително доволен от вчерашните ви смели действия. Той е твърдо на мнение, че това се отразява на добрия облик на банката… — След като пое дълбоко дъх, той завърши съвсем набързо: — И ме помоли лично да ви предам неговите поздрави и най-добри пожелания.
— Благодаря ви, господине — Сара стана да си върви.
Сет Хинкъл погледна остро нагоре.
— Тази жена, която сте спасили вчера, срещали ли сте я преди?
— Не, господине.
— Случайно да ви е известно по какъв начин тя е свързана със Сър Саймън?
— Не, господине.
Сет Хинкъл подреди в редица няколко неподострени молива на безупречното си бюро.
— Значи искате да ми кажете, че сте се притекли на помощ на една стара жена, която никога не сте виждали през живота си, придружили сте я до дома й, който се намира на цели два часа път, и когато сте открили, че там е бил извършен грабеж с взлом, вие великодушно сте я довели в собствения си дом, където тя е прекарала нощта.
— Да, господине.
— Вие имате ли навика да прибирате разни непознати хора, госпожице Милър?
— Не, господине.
— Добре тогава, с какво толкова се отличаваше тази жена?
— Аз… не съм особено сигурна, господине.
Хинкъл сплете пръсти и бавно премести погледа си от гърдите на Сара някъде над главата й.
— Искате ли да знаете какво мисля аз, госпожице Милър? Мисля, че цялата тази работа смърди до небето. Вие напълно си давате сметка, че вашата позиция тук в най-добрия случай е слабичка и че вашата работа е, така да се каже, най-малкото безинтересна. Вие не се съобразявате с препоръките на по-висшестоящите служители. Смятам, че знаете, че при предстоящото преструктуриране на този отдел е възможно за вас да няма място. — Възрастният мъж пое дълбоко въздух и прокара ръка по оплешивяващото си теме. Някогашната коса в наситено кестеняв цвят бе преждевременно прошарена. Хинкъл беше грубиян, а в отдела бе всеизвестна истина, че най-любимата му работа беше да направи на салата някой служител на банката, особено ако служителят е от женски пол. — Аз мисля, че сте знаели, че тази жена е свързана със Сър Саймън и сте постъпили така с нея, за да спечелите благоразположението му.