Когато влакът навлезе в Кроули, тя вече едва си поемаше дъх от неудържим страх. Сара тича от гарата чак докато стигна до пътя, край който беше израснала. Едва тогава забави крачка — дишаше на пресекулки, като поемаше големи глътки въздух, чувстваше неприятни бодежи от едната страна на гърдите, преди най-накрая да се спре в сянката на старателно подстригания жив плет на съседите. Тя погледна към къщата на майка си. Изглежда всичко беше наред. Всички прозорци бяха затворени, портата беше заключена, а яркосиньото спортно колело на Фреди беше зарязано на неподстриганата и изгоряла от слънцето ливада.
Сара погледна улицата и в двете посоки, но не видя нищо необичайно. Нямаше нито подозрителни коли, нито се размотаваха непознати хора. Тя погледна часовника си, човекът, който й се обади, каза, че неговите представители щели да пристигнат до един час, но разговорът беше преди почти четиридесет и пет минути. Какви са пък тези представители? Да не би да са идвали и да са си отишли? Да не би да чакаха вътре и сега да я наблюдаваха през глупавите дантелени пердета на майка й? Какво точно искат? Нещо, което Джудит Уокър й била дала.
Сара излезе от сянката и приближи портата. Нещо не беше съвсем наред. Усещаше, че това нещо я гледа в лицето, но тя не можеше да го види.
Сара погледна към съседските къщи от двете страни на улицата, като ги сравняваше със своята. Къщите бяха напълно еднакви по стил и размери — четиристайни, самостоятелни, облицовани с червена тухла къщи, построени точно след войната — затова стаите бяха големи, просторни, с високи тавани и големи, издадени навън прозорци.
Тя бръкна в джоба си, за да извади носна кърпичка и да избърше избилата по челото й пот… и в този момент разбра какво не е както трябва. Тази година беше най-влажната и студена година, откакто се водят наблюдения, но след това най-изненадващо есента се случи изумително красива, със зона на високо атмосферно налягане, която се настани над по-голямата част от Южна Англия и покачи температурите до ненормалните двадесет и нещо градуса. Всички къщи от двете страни на дома на майка й бяха с отворени прозорци — опит да се направи течение и да се проветрят стаите. Само че прозорците на собствения й дом бяха затворени.
Всички прозорци бяха затворени.
Възможно е Джеймс да се опитваше да се отърве от махмурлука си чрез изпотяване. Или майка й и братята й бяха излезли. Но тогава защо колелото е в градината…
Сара отвори скърцащата порта и се втурна по алеята за коли. Вървеше към входната врата и осъзнаваше, че сърцето й бие бясно, толкова силно, че й прилошава. Беше я страх. Опита се да се убеди, че всичко е наред. Ще вкара ключа в ключалката и ще отвори вратата, а Мартин ще дойде с препускане из коридора, облечен с футболния си екип, след това вратата на кухнята ще се отвори и майка й ще се появи — начумерена и недоволна, изненадана, че я заварват вкъщи толкова рано, и…
И на Сара щеше да й олекне.
Ключът лесно се превъртя в ключалката, покритата с плътен слой лак врата се отвори безшумно, като се завъртя на добре смазаните панти. Сара застана на прага, като гледаше накриво в полутъмния коридор и тъкмо отвори уста да повика някого от къщи, когато миризмата я блъсна с пълна сила. Сара си запуши устата и носа, като се опитваше да не диша сместа от зловония, нови аромати, които бяха напълно чужди на обичайния аромат на цветя в къщата. Тя разпозна някои миризми — горчивата смрад на урина и изпражнения и по-острата воня на повръщано. Но имаше и други — някакви тъмни, плътни, метални — такива, каквито тя не успяваше да определи точно.