— Шестнадесет часа.
— Какво се е случило? — попита тя за трети път.
Младежът избягваше да я погледне в очите.
— У вас е станала злополука — най-сетне каза той. — Май някакво изтичане на газ, така казаха. Не зная нищо повече — добави бързо младежът, като се обърна, преди тя да успее да го пита още нещо.
Сара се загледа във вратата. Какво изтичане на газ? Не си спомняше да е имало изтичане на газ… но така или иначе тя не можеше да си спомни как изобщо се е озовала тук. Сара вдигна ръце и докосна лицето си — беше меко и влажно. Белези и натъртвания нямаше. Затвори очи и се опита да си спомни… но образите, които проблеснаха в дъното на съзнанието й бързо се разсеяха и оставиха след себе си единствено споменът за някакви тъмни сенки.
— Госпожо Милър?
Сара отвори очи, като инстинктивно разбираше, че младата мъжкарана с ниско подстригана в платинено коса, застанала до леглото, е полицайка. Зад нея някакъв по-възрастен мъж с издялано от камък лице се облегна на перваза на прозореца и я загледа напрегнато.
Жената посочи към възрастния мъж.
— Това е инспектор Фулър от криминалната полиция, а аз съм сержант Хийт, полиция — Лондон.
— Какво е станало? — прекъсна я Сара. Гласът й предрезгавя от усилието да говори и тя се закашля.
Сержант Хийт заобиколи леглото и й наля още вода.
— Моля ви! Какво е станало в моята къща? Никой нищо не ми казва.
— Ние се надявахме вие да ни кажете — каза рязко инспектор Фулър, като се отлепи от перваза на прозореца и застана до леглото, а големите му ръце, с изпъкващи от стискането кокалчета се вкопчиха в металната рамка на леглото. Устните му бяха толкова тънки, че почти не се виждаха.
— Младежът каза, че имало изтичане на газ…
— Нямало е никакво изтичане на газ — рече твърдо Фулър.
Сержантът седна на леглото до Сара.
— Какво си спомняте? — попита тихо тя, като се опитваше да улови и задържи вниманието на момичето. На Сара обаче й беше трудно да слуша.
— Ние знаем, че в сряда сутринта са ви се обадили по телефона два пъти, продължи сержантът. — Вие сте напуснали офиса веднага след второто обаждане, взели сте такси, от което след това сте слезли на „Оксфорд стрийт“ приблизително петнадесет минути по-късно. След това сте се качили на метрото на „Тотнъм Корт роуд“, сменили сте линията на „Виктория“ и сте тръгнали към къщи. В Кроули сте се върнали в около дванадесет и четиридесет и пет.
— А след това? — рязко я прекъсна инспектор Фулър. — Какво стана след това?
Сара го погледна с празен поглед. Същия въпрос си задаваше и тя. Нещо се беше случило. Нещо ужасно…
— Защо сте напуснали офиса толкова бързо? — попита сержант Хийт, като заби очи в лицето на Сара. — Кой ви се обади?
Телефонни обаждания. Гласът.
Картините танцуваха — тъмни и кървави.
— Телефонните обаждания? — леко я подтикна сержант Хийт.
— Мъжът… Някакъв мъж със странен глас, той каза… той каза, че у мен има нещо, което е негово, и че… — гласът й заглъхна.
— Та какво? — измърмори Хийт. — Какво каза той?
— Той каза, че неговите представители ще се обадят по обяд.
Хийт хвърли бърз поглед към Фулър, но възрастният мъж се беше втренчил в лицето на Сара Милър. Полицайката се обърна към Сара — притесни се Сара да не престане да говори.
— Този, който се обади — каза ли си името?
— Не, тоест, той не си каза името, но… мисля, че и аз не съм го питала — бързо изрече Сара. Тя имаше нужда да говори, защото когато спираше, образите, мрачните сенки се приближаваха до нея. — Но той знаеше… той знаеше как се казвам и къде живея. Той знаеше къде живея.
— Вие преди това някога изобщо говорили ли сте с този мъж?
— Не. Никога. Неговият глас не ми е познат. Той беше толкова дълбок, освен това имаше някакъв акцент, но не съм сигурна.
— Какво е това нещо, което е у вас и което е негово? — попита Фулър.
— Няма такова нещо.
— Излиза, че той се е натъкнал на вас съвсем случайно?
— Не. Не мисля. Той каза… той каза, че старата жена ми била дала нещо.
— Каква стара жена? — търпеливо попита Хийт, като продължи да придава на лицето си безизразен вид.
— Жената, която преспа у нас — Джудит, Джудит Уокър. Човекът на телефона каза, че Джудит ми е дала нещо, което му принадлежало и че неговите представители щели да се обадят за него по обяд.