Елизабет пък носила пурпурната мантия, а според легендата Дий притежавал пиалата и подноса на Ригенид. Носели се слухове, че Елизабет била поръчала смъртта на граф Есекс и на Мери, за да изпълни древните ритуали и да заздрави властта си.
Светините можеха да бъдат задействани само с жертвената кръв на важни хора. Жертвоприношението на кой да е човек не вършеше работа — трябваше да е човек с власт. Едно време единствено кръвта на кралете можела да вдъхне живот на свещените предмети, а сега очевидно е нужна кръвта и плътта на потомствените Пазители — възрастните мъже и жени, които пазеха предметите още от детството си.
Джудит стана и вдървеният й хълбок се обади веднага, щом тръгна покрай езерцето към вратата на парка. Не можеше да продължава да се крие. Ако някой събира светините, тя трябва да предупреди старите си приятели. Трябва да се върне вкъщи. Трябва да говори с Бриджит и Барбара. Трябва да каже на Дон…
Трябва да предупреди всички живи Пазители, че всеки един от тях е отреден за жертвоприношение.
18.
Елиът обичаше да си играе на лекар. Той се наслаждаваше на авторитета, който му даваше бялата престилка, като вървеше без да бърза по болничния коридор. Професионалното облекло на лекаря беше униформа, която носеше със себе си грамадна власт и безспорен авторитет.
Елиът спря до стаята на сестрите на петия етаж и запрехвърля купчината кафяви картони на пациенти. Хубава младичка сестра-индийка пишеше забързано отчетите за болните и дори не вдигна поглед към него. Дребният човек с безизразното лице измъкна един картон на пациент.
Елиът изведнъж си даде сметка за присъствието на едрия мъж с твърди отсечени черти, който стоеше пред стаята на сестрите и една по-млада руса жена зад него и инстинктът му подсказа, че и двамата са полицаи. Той леко се извъртя с гръб към тях и се съсредоточи в картона.
— Къде е тя? — попита мъжът. — Току-що бяхме в стаята й, а там няма никого. Мислех, че още е под въздействието на успокоителните.
Елиът отбелязваше нещо в картона.
Медицинската сестра погледна към него и тъкмо да започне да протестира, когато жената показа служебната си карта, с което потвърди подозренията на Елиът.
— Госпожа Милър напусна болницата по собствено желание преди два часа — каза бързо медицинската сестра. — Доктор Кастручи се опита да я спре… — продължи тя, но двамата служители на полицията вече вървяха по коридора.
Елиът пъхна картона под мишница и закрачи в обратната посока.
Къде има намерение да ходи това момиче? Доколкото Елиът знаеше, в Англия тя има само няколко приятели и няма никакви роднини. Робърт Елиът се усмихна мрачно — ако той беше на мястото на момичето, щеше да иска да получи отговори на въпросите. А да отговори на въпросите, можеше само Джудит Уокър. Дребният мъж погледна часовника си. Ако Сара Милър е отишла веднага у Джудит Уокър, тя щеше да пристигне там точно, когато сътрудниците му завършват работата си. Така че те можеха да убият както в буквалния, така и в преносния смисъл два заека с един куршум.
19.
След малко болката изчезна.
Джудит знаеше, че е възможно човек да понесе толкова много болка, че цялото му тяло да стане безчувствено, след като разбере, че въпросът е да се мине по моста от живота до онова, което е отвъд него, каквото и да е то.
Лицата на надменните, ухилени младоци избледняха до неясни, почти абстрактни маски, стаята се разтвори, като стените и подовете се смесиха в някакви завихрени пъстроцветни шарки. Тя гледаше тези цветове доста време, като се концентрираше върху тях и знаеше, че ако вниманието й се разсее дори за миг, съзнанието й ще доплува обратно в мазето на изпотрошената къща, където я бяха завързали за един стол, а младоците със студени очи продължаваха да я бият до безкрайност.
Ако загуби концентрация, ще почувства болката, а Джудит не можеше да си позволи да умре. Поне все още не можеше.
Те бяха дошли за меча.
За Счупения меч.
За Дирнуин, меча на Ридерх.
В съзнанието й изплува образът на меча, измъкна се от цветните видения и се втвърди в ясно очертан сноп златна светлина. Джудит Уокър се съсредоточи върху светлината, което й позволи да се върне в едно друго време, в една по-невинна възраст, когато тринадесет деца бяха събрани заедно от цяла Британия в едно село в сянката на планините, за да изпълнят предначертаната в древността орис.