А тя всъщност защо избяга?
Сара знаеше, че трябваше да остане и да поговори с полицаите, но бръснатата глава и другите бяха зад гърба й и тя не можеше да разсъждава трезво. Трябва да се върне и да говори с полицаите, за да не останат с грешно впечатление. Сара наведе глава и челото й докосна студения метал в торбата в скута й. Не трябваше да бяга…
— Значи затова е бягала — отбеляза Тони Фулър, като затисна носа си и взе да диша само през устата. Той стоеше на стълбите с поглед, отправен към мазето, като се опитваше да не вдишва отровните зловония. Снопчето жълта светлина от голата крушка, осветяваше обезобразеното тяло. Виктория Хийт стоеше зад него с ароматизирана кърпичка, здраво притисната към устата й, а очите й плуваха във влага.
Тони и Виктория се качиха по стълбите. Той затвори вратата на мазето, където се бе разиграла ужасната драма, пое дълбоко въздух, задържа го и издиша рязко, като се опитваше да изкара от дробовете си всепроникващата смрад на смърт.
— От болницата сигурно е дошла право тук.
— Защо? — измърмори колежката му, като едва-едва преглъщаше.
Инспекторът сви рамене:
— Кой знае? Ще я разпитаме, когато я хванем. Но за пръв път се оказахме прави. Нейната реакция в болницата не беше нищо друго, освен актьорско майсторство. Представление като за „Оскар“.
— Аз й повярвах — прошепна Виктория. — Тя успя да ме излъже.
— Тя и мен ме излъга. А сега се забавлява с пълна сила. Първо семейството, а сега и тази жена, горката! Един Господ знае кой ще е следващият.
— Честно казано, не мислех, че тя го е направила — рече колебливо Виктория. — Тя просто не прилича на такъв човек.
— Повярвай ми — те никога не приличат на такива хора.
21.
— Ченгета бяха — оправдаваше се Кубето пред Елиът и пъхна глава през отворения прозорец в колата. Усети хладната струя на климатика по изпотената си кожа. — Тя избяга през предната врата и се заби право в тяхната кола. Нямаше какво да направим!
— Откъде знаеш? — попита хладно дребният мъж.
Намираха се близо до къщата на старата жена. Елиът усети металната миризма на кръв, с която бяха пропити кожата и дрехите на бръснатата глава и разбра, че ще му се наложи да закара колата на автомивка. Лъскавото БМВ на Елиът въобще не се връзваше с голата пустош, покрита с тухли и трошляк, която бяха превърнали в паркинг. Зад него Елиът виждаше тримата съучастници на Кубето, които седяха на земята и си подаваха един джойнт. Високите им възбудени гласове абсолютно безпричинно преминаваха в пищящ смях.
— Откъде знаеш, че са били полицаи? — повтори въпроса си Елиът.
— Ами, на такива приличаха — колебливо рече Кубето. — Познавам ги аз полицаите!
— Опиши ги!
— Мъж и жена. Един такъв, дето мяза на канара, и някаква лесбийка с руса коса.
Елиът въздъхна. Полицаите от криминалната, които бяха и в болницата. Не са си губили времето.
— Госпожица Милър носеше ли нещо, когато избяга?
— Носеше торбата на старата жена, която взе от масата в кухн…
Кубето спря, след като осъзна, че е казал твърде много.
Елиът свали слънчевите си очила и ги пусна на седалката до себе си. Той натисна копчето на прозореца, стъклото се плъзна нагоре и заклещи главата на Кубето. Ръбът на стъклото се впи дълбоко в бледата плът малко под адамовата му ябълка. Робърт Елиът сложи двете си ръце на волана, впери погледа си напред и когато заговори, гласът му беше забележително спокоен:
— Ти цял следобед разпитваш жената и не измъкваш нищо от нея. А торбата през цялото време е била на масата пред очите ти?
— Пазарска чанта… нищо особено — изкряка панически Кубето. — Ама моля ти се, за Бога, не мога да дишам!
— Ами тогава защо госпожица Милър я е взела? — Елиът плъзна погледа си по едната страна на бръснатата му глава. — Старата жена беше умряла, когато я оставихте, нали така?
— Ми да! — Кубето направи опит да преглътне.
— Сигурен ли си? — настоя Елиът. — Сигурен ли си, че е нямало начин да каже на младата жена каквото и да било?
— Няма такъв човек, дето да оцелее след това, което направихме с нея. Таман да свършиме и се чу някакво движение отгоре, така че се чупихме отзад. Казах на едно от момчетата да провери пред къщата, но там кола нямаше. Таман да отида отзад и аз да проверя и гледам същото онова птиче, дето ме изрита във вторник. Стои тя до кухненската маса и обискира пазарската торба.