— Нищо, вероятно — каза бързо Ахриман. — Джудит Уокър беше една манипулаторка и използвачка. В края на краищата, всички Пазители стават използвачи. Те не са способни да устоят на изкушението на малката частица власт, която владеят, способността да карат мъже и жени да правят каквото им бъде наредено. Джудит използваше момичето и по този начин донесе разруха на семейството на младата жена. Интересно дали момичето е разбрало това? — рече тихо той. — Вероятно… — Той кимна бавно. — Може би тя се е върнала при жената, за да потърси отговори…
— Така че старата Уокър сигурно е казала нещо на момичето — предположи Вивиен, а дъхът й стопли разголените гърди на мъжа. — Защо иначе Милър ще взима торбата?
— Права си както винаги. — Едрият мъж обгърна с ръце жената, притисна я по-силно, като попиваше топлината от нейното тяло и тръпката на енергията го възбуди.
— Скоро ще разберем — обеща той. — Ще я хванем.
— Не бъди толкова сигурен. Пусна на воля необикновени сили, като постави светините, които имаме, близо една до друга. Усетих вълните през Астрала, усетих изкривявания в тъканта на Другия свят. Само Боговете знаят какво си разбунил.
Мъжът, познат под името Ахриман, се засмя:
— Тя е само едно дете, притиснато в сложна ситуация, която никога няма да може да проумее. Не представлява абсолютно никаква опасност за нас. Хората на Елиът скоро ще я намерят. — Усмивката му стана злобна. — А ако ти пожелаеш, можеш да си поиграеш с нея.
23.
След последната битка остана само мрак.
Онези, които оцеляха, а те не бяха малко, се сгушиха в мрака.
И гладуваха.
Плътта на човечеството беше близо. Толкова близо, че се усещаше миризмата й, но не достатъчно близо, за да я докоснат, не достатъчно близо, за да празнуват.
Бяха отхвърлени, прокудени, низвергнати и запечатани в този затвор от момчето, което не беше момче, което беше човечеството, а и повече от това.
Онези, които оцеляха, не остаряваха и въпреки че не познаваха времето, знаеха, че са минали голям брой сезони — десетки, стотици повече дори.
Но сега се виждаше светлина.
Точица в мрака.
Малко кървавочервено пулсиране — пулсиране на сърце.
Като един те се устремиха към светлината.
Защото там, където има светлина, има и храна.
А те гладуваха.
24.
Сара беше потресена от видяното. Тя хвърли бегъл поглед към собственото си отражение в тъмната вода на езерцето и не позна жената с обезумели очи, която гледаше към нея. Когато вчера си тръгна от работа, тя си сложи внимателно тониращ крем, спирала и безцветен блясък за устни. Сега целият този грим беше отмит от сълзи и пот. Точиците на луничките й се бяха слели с ивички засъхнала кръв. Очите й бяха хлътнали, под тях се виждаха тъмни кръгове и целият ефект беше стъписващ, особено на фона на бледата й кожа. Косата й, която носеше в стегната конска опашка, сега беше раздърпана и рошави кичури висяха отвсякъде. Сара се опита да я пооправи и пръстите й напипаха засъхнали люспи кръв — кръвта на Джудит.
Сара знаеше, че трябва да отиде в полицията. Когато видя бръснатата глава и съзря злобата в очите му, разбра, че ще я убие без да му трепне окото. Паникьоса се и хукна да спасява живота си. Нямаше и капка съмнение, че той е мъжът, който е убил Джудит и е изклал собственото й семейство.
Сара трябваше да се добере до полицията, трябваше да говори с русата сержантка и грубия сърдит инспектор. Само че имаше още нещо, което трябва да свърши преди това — да спази обещанието, дадено на Джудит, последното желание на умиращата жена.
Сера се върна на пейката, сложи торбата в скута си и започна систематично да подрежда съдържанието й до себе си. Сложи настрана увития във вестник железен меч, след това извади картонена папка, пълна с напечатани листове хартия, мек кафяв плик с изрезки от вестници и купчина писма, стегнати с бледолилава панделка. Някъде сред всички тези неща Сара се надяваше да открие адреса на Оуен. Тя огледа писмата — на всяко беше написан обратният адрес на Беатрис Клей. Датите на пощенските клейма стигаха чак до петдесетте години, а последното бе изпратено няколко месеца по-рано. Портмонето на Джудит беше на дъното на торбата. В него имаше двадесет и две лири в банкноти и монети и читателската й карта от Британската библиотека.